• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘Бог’

Радостно търпение

„Нека отхвърлим всяка тегота и… с търпение нека тичаме“ (Евреи 12:1) „Разпознавай нещата, който спъват напредъка ти и тези, които спомагат успеха ти“ figureНикой не се радва на трудностите. Именно тогава обаче, ние самите, а и хората около нас, можем да осъзнаем от какво сме създадени. Изпитанията са неизбежни. Всеки от нас се сблъсква със спънки и проблеми. Големите предизвикателства означават, че никога няма да водим скучен живот. Те идват под всякаква форма – различни всеки път. Никой не очаква от нас да сме щастливи, когато преминаваме през трудностите, учени сме обаче, че трябва да се радваме, въпреки конкретната трудност в момента, защото знаем, че ще ни се помогне и ще ни се даде сила. Няма да отслабнем и със сигурност няма да бъдем унищожени. В това време ще ни се открие нещо повече от мъдростта, силата и благодатта на Господа. (Виж 1 Петрово 1:6-7) „Подкрепявани с пълна сила, според Неговото славно могъщество, за да издържите и дълготърпите всичко с радост“ (Колосяни 1:11) Изпитанията обикновено не са резултат от духовна причина или наказание. Те не са Божие наказание за нещо, което сме или не сме направили, въпреки всички усилия на обвинителя на светиите да изтъкне това като причина. (Виж Откровение 12:10) „Никой, който се изкушава, да не казва: Бог ме изкушава, защото Бог не се изкушава от зло и Той никого не изкушава“ (Яков 1:13) От къде идват изпитанията? Понякога те са следствие от естествени причини – неразумен избор или решение, основани на лош съвет. Може да са резултат от нещастни обстоятелства на пътя ни. Понякога може да са в резултат от духовно съпротивление, за да бъдем обезкуражени от своя път на вяра или разубедени от това да продължим да ходим в подчинение на Бог. Всеки атлет знае, че мускулната маса, силата и издържливостта са резултат от успешно преодоляване на съпротивителна сила. Без съпротива. Без предизвикателство. Без развитие. Както в естествения свят, така е и в духовния. (1 Коринтяни 15:46) Съпротивлението произвежда характер, чийто резултат е зрялост. Духовната зрялост и развитие идват като резултат от успешното ни преминаване през изпитанията. През тежките моменти научаваме какво трябва да изградим в себе си – издържливост, и това, без което би било по-добре – всичко, което прави настоящата ситуация още по-тежка. Някои неща спъват развитието ни и ограничават нашия успех – грях, вина, съжаление, непростителност, тревога, страх, или непокорство. Други неща подкрепят духовната ни решимост и твърдост – вяра, доверие, опит, убеденост. „Нека отхвърлим всяка тегота и… с търпение нека тичаме“ (Евреи 12:1). Какво трябва да премахнем от живота си днес, за да можем да тичаме с издържливост и търпение? Търпението е извор на служение за другите. Библията описва хора „В чието сърце са пътищата към Твоя дом, минаващи през долината на плача, те я преобръщат на място на извори; и есенният дъжд я покрива с благословения. Те отиват от сила в сила.“ (Псалом 84:5-7) Сълзите, които оставяш след себе си може да се окажат освежаващ извор за тези около теб, давайки им насърчение и сила да преминат през мрачна долина. Библията обещава „Блажен онзи човек, който издържа на изпитание; защото като бъде одобрен, ще приеме за венец живота“ – цел, към която се струва да се стремим! (Яков 1:12) Молитвата ми за теб днес е: да намериш съпровождаща сила и очакваща благодат. снимка: Интернет
Сподели

Силата да устояваш

„и като победите във всичко, да устоите.“ (Ефесяни 6:13)

„Понякога всичко, което можеш да направиш, е просто да стоиш твърд във вярата“ standИма моменти, в които изглежда, че си под постоянна атака – непрекъснат „обстрел“ от обстоятелства, връхлитат те накъдето и да се обърнеш. Има моменти, когато ти се струва, че няма безопасно място, на което можеш да се скриеш. Това е времето, в което откриваме кой е Бог и какви можем да бъдем в Него. Тези ситуации могат да изобличат слабостите и страховете ни, но може да разкрият сила и решителност, които са били в нас през цялото време, дори да не сме знаели за това. Ето някои важни неща, които трябва да знаеш за произхода на тези атаки. Имаш опасен враг. „Бъдете трезви, бъдете бдителни, защото вашият противник, дяволът, обикаля като ревящ лъв и търси кого да погълне.“ (1 Петрово 5:8). Разумно е да разбереш, че врагът няма да си тръгне от теб, защото си добър. В „играта“ на живота няма равен резултат, нито може да има преговори. Отстоявай и стой твърдо. Това наистина работи. Врагът е решен да ти навреди. Той няма да те остави, дори ако ти му обещаеш, че ще го оставиш. Ето какво съм научил от досегашният ми опит – не отстъпвай и сантиметър, защото дяволът ще завладее километър. „Нито давайте място на дявола“ (Ефесяни 4:27). Когато той иска нещо от теб, каквото и да му дадеш, то никога няма да бъде достатъчно, нито ще е последното, което ще поиска. И това не е нищо лично – ти си просто „пешка“ в бунта и омразата му към Бог. Неговата битка е с всичко свято. За нещастие, сърцата и живота на хората са мястото, което той избира за бойно поле. Твоят враг е непочтен. Павел дава следния съвет: „да не би Сатана да добие преимущество над нас; защото неговите замисли не са ни неизвестни.“ (2 Коринтяни 2:11). Не бива да се изненадваш от подобни ситуации и преживявания. Както опитният треньор проучва предишни игри на противниковия отбор, за да знае силните му страни и да ги избегне, а да се възползва от слабите, така врагът на душата ни изучава нашата лична история, за да се възползва от слабостите и крехките ни места. Както Исус можеше да каже, така и ти трябва да живееш по начин, който да ти позволи да кажеш: „Иде князът на този свят. Той няма нищо в Мене“ (Йоан 14:30).  Пази сърцето и живота си чисти пред Господа и врагът няма да може да има претенции и сила над теб. Но ето я и добрата новина. Библията казва, че за Бог е възможно да те направи да стоиш: „Ще стои, защото Господ е силен да го направи да стои“ (Римляни 14:4). Ето по този начин отстояваш: „Заяквайте в Господа и в силата на Неговото могъщество“ (Ефесяни 6:10). Стой в пълното Божие всеоръжие (Виж стих 10-18). Бог ти дава сили, когато устояваш. (Филипяни 4:13) Ако поискаш можеш да устоиш. Молитвата ми за теб днес е: стой твърд и силен в праведност – в силата на Божия Дух. снимка: Интернет
Сподели

Животът и смъртта, надеждата и отчаянието

„Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3) „Възкресението ясно провъзгласява истината над всеки въпрос, съмнение и страх“ emptygraveМоже би се опитваш да не мислиш за смъртта до момента, в който нещо се случи около теб и ти се наложи да се замислиш. Повечето хора не обичат да говорят за смъртта, а и да не мислят за нея. По-добре се чувстваме, когато игнорираме тази нежелана евентуалност. Но всички ние сме смъртни, независимо, че загърбваме този факт. Никой не живее вечно. Смъртта е неизбежна реалност. „Кой човек ще живее без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята?“ (Псалом 89:48) Звучи доста мрачно, нали? Смъртта е мрачна, неприятна и неестествена за нас. „За да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евреи 2:14-15). Ти и аз бяхме създадени да сме вечни, както Създателят ни. Грехът предизвика смъртта, не Бог (Виж Римляни 5:12-19). Страхът от смъртта предизвиква отчаяние, защото греха предизвиква смърт. Това е така още от началото на човечеството – и до днес (Виж Битие 2:15-17). Но след това дойде сутринта на Великден! Денят преди това, обаче, донесе тежка реалност, която измести всички мечти и надежди, които последователите на Исус имаха, предизвиквайки всичко, в което вярваха. Отчаянието измести надеждата. Те се препънаха. Върнаха се обратно по домовете си, обратно към живота, какъвто беше преди, опитвайки се да съберат малкото, което им бе останало – прекършени, объркани и обезкуражени. Нещата, които смятаха за възможни преди, сега изглеждаха невъзможни. Нещата, в които бяха сигурни само преди дни, сега предизвикаха объркващи въпроси. И ти ще се изправиш пред ситуации, в които живота ще ти покаже, че е труден. Ще ти се иска да се върнеш назад. Ще се питаш: „Какъв е смисъла?“ Ще ти се струва, че няма бъдеще. Но знаеш ли какво е приготвил Бог за теб? Именно за това Великден е пълен с надежда. Възкресението на Христос потвърди Неговата сила над смъртта – това, че Исус е Господарят на живота, Победителят над смъртта. „Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:24). Възкресението е демонстрация на Божията сила, побеждаваща твоя най-лош враг. Всичко, пред което ще се изправиш в живота си, е нищо в сравнение с възможностите на Бог. В Христос можеш да живееш с чудесно очакване (1 Петрово 1:3), изпълнен с надежда, а не с отчаяние, наслаждавайки се на живота, без страх от смъртта. Изборът е твой. Великден е повече от исторически факт. Великден е актуално събитие, по-важно за твоето благоденствие, от което и да било заглавие във вестниците. Великден осмисля всичко, което до този момент не е имало смисъл. Празният гроб осмисли агонията в Гетсиманската градина и жестокостта на Голгота. Възкресението представи възможности отвъд всичко, което Неговите последователи можеха да си представят, стоейки пред помрачаващата сянка на кръста. Смъртта, погребението и възкресението на Христос превърнаха всяка невъзможност преди, в нова и славна възможност сега. Възкресението ясно провъзгласява истината над всеки въпрос, съмнение и страх. Великден може да направи същото и за теб днес. Възкресението на Христос гарантира и твоето лично възкресение. Смъртта няма шанс. Последната дума, изречена за теб е живот – днес и за вечността. А междувременно Бог ти дава жива надежда, в която да живееш. Молитвата ми за теб днес е: да живееш с вълнение и очакване, които произтичат от Божията доброта. снимка: Интернет
Сподели

Глътка свеж въздух

„… ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяни 4:8)

„Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще“ mountainВ повечето случаи човек намира това, което търси в живота. И ако това е вярно – не е ли по-добре да изберем да видим това, което искаме, отколкото това, което ни попадне първо пред погледа. Има толкова много зло около нас, то сякаш е по-лесно забележимо. Но в същото време има и добро, което можем да забележим, въпреки, че понякога избираме да го отминем. Няма да ни отнеме много време да открием за какво да се оплакваме и какво да критикуваме, ако просто сме решили да го направим. Но въпросът ми е защо трябва да го правим? Със сигурност самите ние, а и хората около нас няма да се почустваме по-добре, ако постоянно забелязваме само лошите неща в себе си и в другите около нас. Какво ще стане, ако съзнателно потърсим повод да похвалим някого, да го насърчим? Или да намерим поводи в нашия живот, за които да сме благодарни. И ако все пък се огледаме наоколо и нищо не ни се струва достойно за похвала, то Бог винаги заслужава да бъде прославен. Нека да вдигнем глава към Него и да Го прославим. Мисля си, че тогава ще се почустваме по-добре. Не можем да се чувстваме добре, когато постоянно сме негативни. Това само влошава нещата. Хвалението ни към Бога може да отнеме най-лошите преживявания. Спрете за миг сега и помислете за някой, за когото сте благодарни на Бога. За какво още можем да Го прославим – за ежедневната храна, за снабдяването в живота ни, за работата, за здравето, за приятелствата? В Библията се казва: „Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.“ (Псалм 147:1). Бог смята хвалението за приятно и красиво, а Създателят със сигурност знае какво е красота! Хвалението ще ти даде победа, когато нищо друго не би могло да го стори „(Йосафат) нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади…“ (2 Летописи 20:21-22). Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще. Хвалението ще те изведе от трудни места. „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха…“ (Деяния на апостолите 16:25). Бог отвори вратите на затвора за Павел и Сила. А помните ли Йона? „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа“ (Йона 2:9). Хвалението го освободи, когато нищо друго не можеше. Всичко минава по-леко, когато има хваление. Хвалението ще те отведе на места, които не би могъл да достигнеш по друг начин. „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му – с хваление“ (Псалм 100:4). Нека си представим някой да влезе в Божието присъствие с постоянно оплакване и неблагодарност. Аз съм опитвал – не действа. Но хвалението, което е от сърце ще те отведе в Божието присъствие, когато нищо друго не би могло. Хвалението носи здраве в живота ни. То се отразява добре на душата, също като глътка свеж въздух. Ето какво мисли Бог за нашето хваление: „Подобава на праведните да въздават хваление“ (Псалм 33:1). Молитвата ми за теб днес е: да откриеш доброто и да размишляваш над него. снимка: Интернет
Сподели

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории