• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘християнски живот’

Цялата благодат, от която се нуждаеш

„А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8) „Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава“ Всичката благодат, от която се нуждаешАз съм благословен. Моят живот и служение са благословени от Божията благодат и благосклонността на хората. Получил съм от Бог и от хората много повече от това, което изобщо някога бих заслужил и съм благодарен за всяка показана ми добрина. Признаването на получените благословения са ключа към благодарността. Забелязал съм, че ако получа по-малко от това, което ми дължат, не се чувствам благодарен. Когато получа точно толкова, колкото съм заслужил, чувствам се така, все едно съм го заработил. Но когато получа повече, отколкото съм заслужил, аз съм дълбоко благодарен. Всъщност, важно е не толкова колко си получил – по-скоро важна е твоята оценка и отношение към това, което си получил. Отношението е източник на благодарността. В твоя живот единствено ти определяш отношението си – никой друг. Благодарността обикновено има отношение към твоя опит с благодатта и разбирането ти за нея. Благодатта не може да се спечели, а само да се получи. Благодатта – необяснимо благоволение, незаслужено благословение – е винаги доброволен дар и можеш най-добре да я приемаш и оцениш, когато мислиш за нея по този начин: „Но с Божията благодат съм това, което съм; и Неговата благодат към мен не беше напразна, а аз се трудих повече от всички тях – не аз обаче, а Божията благодат, която беше с мен“ (1 Коринтяни 15:10). Концепцията за благодатта е повтаряща се тема в посланията на апостол Павел. Той знаеше мярката на благодатта, която бе получил от Бога (Деяния 9:1, 2; 1 Коринтяни 15:9), възхищаваше се на това, което можеше да опише само като „изобилните богатства на Неговата благодат чрез добрината Си към нас в Христос Исус“ (Ефесяни 2:5-9). Благодатта е както подарък, така и задължение. Точно това често ни безпокои относно нея. Хората непрекъснато се опитват да я спечелят. Благодатта не може да се спечели, тя се дава. Може би хората просто се чувстват неловко да получат такъв дар, защото те самите често не са така благи и милостиви към другите хора, колкото биха могли да бъдат. Получената благодат те задължава да я даваш на другите, така както си я получил. Благодатта никога не е излишна. Тя се дава, когато е най-необходима. В контекста на Библията, благодатта е нужна, когато се бориш да извършиш правилното нещо, когато взаимоотношенията са опънати, когато противоречията остават неразрешени или не ти достига сила. Тогава Бог простира Своята благодат към теб и те моли ти да правиш същото с другите. „А Бог е силен да преумножи във вас всяка благодат, така щото, като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да преизобилвате във всяко добро дело“ (2 Коринтяни 9:8). Благодатта е винаги достатъчна. Когато Павел е в най-голяма беда, Бог му казва: „Доволно ти е Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена… защото, когато съм немощен, тогава съм силен“ (2 Коринтяни 12:7-10). Когато разбереш благодатта, ще откриеш, че тя винаги е давана в изобилна мяра: „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат… А благодатта и истината дойдоха чрез Исуса Христа“ (Йоан 1:16, 17). Израстването в сила и усъвършенстването са винаги продукт на достатъчната благодат. Това, което Бог обеща на Павел, го обещава и на теб. Бог притежава цялата благодат, от която се нуждаеш, а ти имаш нужда от цялата благодат, която Той притежава. В каквато и ситуация да се намираш днес, каквото и да е състоянието на сърцето ти, прегърни благодатта на Бога, без съмнение и без колебание. Молитвата ми за теб днес е: повярвай в достатъчността на Неговата благодат при всички обстоятелства.

Постоянстващ и изобилващ

„И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос“ (Колосяни 2:5) „Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос“ Постоянстващ и изобилващОтдавна Англия е едно от любимите ми места, които посещавам. Особено са ми приятни обедите в техните пъбове, колкото по-стари и автентични, толкова по-добре. Обичам да виждам табелите, поставени отвън: „Основан 1868“. Такава информация е свидетелство за заслужено самочувствие, породено от наследената история и внушава обещание за надеждност. Няколко неща насочиха днес мислите ми в тази посока. Съвсем скоро попаднах на бележките от моята първа проповед като млад пастор в Trinity Church, а именно: „Животът, който беше постановен“ (25 май 1975 г.). Знаех, че това е библейски принцип, който исках да си припомня отново. Наскоро водих службата, на която мои дългогодишни приятели подновиха брачната си клетва по повод своя 70-годишен юбилей. След това, в предстоящата неделя, посветих нашия правнук, Картър, а Гейл и аз отпразнувахме нашата 51-годишнина от сватбата. Обичам хората, които са около мен, обичам и това, което правя. Така трябва да е и с вярата в Христос. Павел се беше посветил на живот в Христос, изпълнен с увереност и сигурност: „И се радвам като виждам… постоянството на вашата вяра спрямо Христос. И така, както сте приели Христос, Господа, така и ходете в Него, вкоренени и назидавани в Него, утвърждавани във вярата си, както бяхте научени, като изобилствате в нея с благодарение“ (Колосяни 2:5-7). Павел говори както за вярата, която трябва да упражняваш и да бъдеш твърд, така и за вярата, в която си утвърден и трябва да постоянстваш. Постоянството на твоята вяра води до още по-голяма вяра (Йоан 15:7, 9-10, 1 Йоан 2:24). Започнатото от Бог в благодат, Той продължава чрез вяра и завършва с благодарение. Този процес води до твоето „утвърждаване във вярата и изобилстване в благодарение“. Живот, който постоянства във вярата, изобилства в Христос. Светът е в сложно състояние на постоянно движение, което носи характеристиките на променлива политика, международни съглашения, погрешни икономики, разпадащи се бракове и нефункциониращи семейства. Ти имаш нужда от емоционално, морално и духовно равновесие. Давид написа: „Той постави на скала краката ми и утвърди стъпките ми; сложи още в устата ми нова песен, хваление към нашия Бог“ (Псалм 40:2-3). Такова място може да се намери само в Бог и Неговата истина. Там възстановяваш наново посоката и решимостта си. Добрият резултат изисква много повече от добри намерения и оптимистично начало. Крайният резултат е това, което си правил между началото и края. Нека Бог бъде „Авторът и Завършителят на твоята вяра“, както в началото, така и по средата, и в края. Библията ни дава практическо ръководство как да бъдем постоянни и да изобилстваме в Христос (Евреи 12:1-4). Има много неща, които ще ти се противопоставят и ще те обезкуражават. Библията описва тези противодействащи сили като света около теб – „всяко бреме и грехът, който лесно ни оплита“ (ст. 1, 2), плътта в теб – „да не ви дотяга и да не ставате малодушни“ (ст. 3) и дявола срещу теб – „съпротивяване на греха“ (ст. 4). След доста дълга и практически насочена беседа на тема „Възкресение“, той логично прави следното обобщение: „Затова, възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими и преизобилствайте винаги в Господнето дело“ (1 Коринтяни 15:58). Молитвата ми за теб днес е: постоянствай в Христос и изобилствай в благодарение.

Колко е важно да бъдеш сериозен

„Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3) „Разсейването води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока“ И най-правилната посока, и най-жизнено важното решение могат да се провалят ако допуснем разсейване. Тъй като има толкова много неща, които могат да бъдат направени и толкова много, които би трябвало да бъдат свършени, винаги ще се появяват възможности, които да те отклоняват в друга посока, отвличайки те от задачата, която вършиш в момента. В повечето от случаите тези отклонения не предизвикват забележими последици – някаква дребна работа или съвсем малко време. Какво става ако първоначалното решение е било от изключителна важност и много спешно? Разсейването, дори кратко, води до отклонения, които повеждат живота в неочаквана посока – такава, каквато не можеш да предвидиш. Тези отклонения могат, в най-добрия случай, да те карат да съжаляваш, да ти причинят неудобство, но могат и да ти струват скъпо като пропуснати възможности или неизпълнени отговорности. На по-късен етап от живота много хора намират себе си далеч от мястото, където са възнамерявали да бъдат и са много учудени защо е така. Кое решение е променило тяхното местопредназначение? Понякога това е случайно запознанство, прерастнало в нежелателно приятелство, развило се в съмнителни взаимоотношения, водещи, в крайна сметка, до зле обмислен и безперспективен брак. Или е било любопитство, което е станало увлечение, а скоро след това обсебваща опитност, превърнала се в навик или пристрастяване, от което не можеш да се освободиш. „Всичко ми е позволено, ала не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо“ (1 Коринтяни 6:12). Това е важно правило за благоразумен живот. Бъди сериозен отностно християнската вяра. В живота няма по-важно решение от това да следваме Бога всеки ден. Библията дава практически съвет как да се прави това – наистина сериозно. „Подвизавайте се за вярата, която веднъж завинаги беше предадена на светиите“ (Юда 3). Дръж се здраво за вярата, която ще държи здраво душата ти в труден ден. Сериозно е дума, която не се използва често, а често не се разбира правилно. Да бъдеш сериозен означава да живееш живот, в който видим приоритет има това да си истински Христов последовател и да си готов да служиш. Християнският живот не означава приятна разходка в слънчев следобед. Да живееш сериозно означава да живееш с ясна цел и ясни приоритети. Бъди сериозен в това да живееш за Исус. „Според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но че както винаги, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си – с пълно дръзновение, било чрез живот или чрез смърт“ (Филипяни 1:20). Живей така, че другите да виждат Неговото величие в теб. Бъди сериозен относно молитвата. „Илия беше човек със същото естество като нас; и се помоли усърдно“ (Яков 5:17). Ефективната, гореща молитва променя твоя живот и живота на другите. Моли се сериозно, с очакване. Бъди сериозен относно духовните дарби. „Копнейте за по-големите дарби, а при все това аз ви показвам един превъзходен път (пътят на любовта)“ (1 Коринтяни 12:31). Духовните дарби трябва да се използват в ползотворна служба за другите – служи добре за слава на Бога и за благословение на другите. Бъди сериозен относно вечността. „Като копнеем да се облечем с нашето небесно жилище“(2 Коринтяни 5:2). Небесата са сигурна реалност и вечността е безусловна. Не допускай земният живот да те погълне. Нека перспективата ти е небето. Молитвата ми за теб днес е: бъди усърден относно всички аспекти на духовния живот. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории