• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘упование’

Необходима вяра

„И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17) „Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог“ Необходима вяраСъществува объркване относно вярата – какво представлява тя, от къде идва, как изглежда, как я усещаме и развиваме. Във всекидневния живот вярата е съществено необходима, не е въпрос на избор. Свидетели сме на някаква степен на вяра, дори в най-рутинните действия. Пускаме писмото в пощата с вярата, че пощенската служба коректно ще го достави на посочения адрес. Внасяме парите си в банката с вярата, че там ще се погрижат за сигурността им и ще ни ги предоставят обратно, когато имаме нужда от тях. В тези ситуации се доверяваме на хора, които не познаваме лично, с които нямаме общо минало. Несигурността се появява, когато дискусията се прехвърли от обикновените естествени обстоятелства към упражняването на вяра, свързана с духовния живот. Вярата е правилно основано убеждение, че ще бъде така, както е обещал Бог. Убеждението на вярата почива твърдо върху способностите и верността на Този, който обещава. Библията описва Авраам като „напълно сигурен, че Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:21). Като четем за пътуването на Авраам, основано на вярата му, разбираме, че тези думи описват резултата на това пътуване, а не всеки момент от него. Той беше „напълно сигурен“ и избираше отново и отново да вярва на Бога, вместо на чувствата, фактите и страховете си. Ти можеш да направиш същото със същите резултати. Бог е произхода на вярата, която я има във всеки човек: „…количеството вяра, която Бог е раздал на всеки от вас“ (Римляни 12:3). Ти си дошъл на света с това количество вяра в духа си. Но по пътя си се научил да се съмняваш и вярата е останала спяща, присъстваща, но пренебрегната и пасивна: „Защото по Божията благодат сте спасени чрез вяра и това не идва от вас самите, а е дар от Бога“ (Ефесяни 2:8). Вярата е присъщия отговор на сърцата ни на вечните истини, които откриваме в Бога. В момента, в който вземеш решението, спящата вяра става активна. Не ти я създаваш, но Бог ти я е дал, ти я притежаваш, така че упражнявай я искрено и я развивай постоянно. „Защото ходим с вяра, а не с виждане“ (2 Коринтяни 5:7). За вярата не е нужно да види, за да повярва. Тя вярва и после очаква да види. Вярата посреща всяка очевидно невъзможна ситуация като възможност за Бог да бъде Бог. Павел пише за вярата на Авраам: „Въпреки, че нямаше надежда Авраам да има деца, той вярваше и се надяваше. И така стана баща на много народи, както му беше казано: „Ще имаш безбройно потомство“. И вярата му не отслабна, въпреки че беше почти на сто години и добре знаеше, че тялото му е вече неспособно да създава потомство и че Сара е безплодна. Но той не спря да вярва и не се усъмни в Божието обещание. Напротив, вярата му ставаше все по-силна и той прослави Бога. Авраам бе напълно сигурен, че „Бог може да изпълни онова, което е обещал“ (Римляни 4:18-21). Вярата расте във времето, в което последователно насочваме вниманието си към Божието слово. „И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:17). Ако не обичаш Божието слово, задушаваш вярата (Евреи 4:2, 3). Чети Словото, изучавай Словото, размишлявай върху Словото, вярвай на Словото, говори Словото, живей според Словото (Псалм 1:1-3). Няма да станеш по-силен във вярата, докато вярата не се вкорени в теб (2 Солунци 1:3). Молитвата ми за теб днес е: Божието слово да бъде силно в теб. снимка: Интернет

Хляб за всеки ден

„Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“ (Лука 11:3) „Непознати предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти“ Ние живеем живота си ден по ден. Също така и нашият Баща ни дава това, което ни е необходимо ден по ден. Мисля, че повечето хора до известна степен осъзнават това, което им липсва. Не всеки проблем може да бъде решен с по-усилена работа, по-продължително обмисляне или повече пари. Всеки има нужда от помощ в определен момент. Нашата правнучка Кайли е на един месец. Тя е безпомощна и напълно зависима от благоразположението, любовта и помощта на тези, които я обичат, за всяко нещо, от което се нуждае за здравето и растежа си. Тя ще порасне и ще се научи да се справя с тези основни неща сама, но винаги ще има нужда от помощ от Бога и хората – точно както и ние с теб имаме нужда. Ти не си бил роден себедостатъчен и никога няма да станеш такъв. Ще се появяват нужди, с които няма да можеш да се справиш. Непосилни предизвикателства ще се появяват на хоризонта ти. Няма да знаеш всичко, което ти е необходимо да разбереш, няма да имаш цялото постоянство, което живота ще изисква, ще се сблъскваш със ситуации и хора, за които нямаш достатъчно мъдрост. Животът ще те сблъсква с неочаквани неща, за които не си подготвен – несправедливост, лъжливи обвинения, финансови бедствия, медицински проблеми, кризи със здравето, инциденти, социално отчуждение, емоционални травми и още твърде много произволни трагедии. Глупаво е да мислим, че можем да посрещнем сами всичко, което идва в живота ни. Той не позволява да складираме всичко необходимо за нещата, които може да ни се изпречат. Ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Ето най-накрая и добрата новина. Няма изпитание, което може да се докосне до живота ти и да е по-голямо от Бога. Няма да ти се наложи да посрещаш нищо без Бога, освен ако сам не избереш така. Няма да ти се налага да се сблъскваш с всичко плашещо в един и същ момент. Със сигурност няма да бъдеш освободен от всичко, което те плаши и наранява, така е в живота. Но точно затова ще ти трябва помощ. Учениците на Исус Го помолиха да ги научи да се молят и Той им даде модел за молитва (Лука 11:1-4). Тази молитва разкрива интимността на нашите взаимоотношения с Бога и размерите на Божията вярност към нас. Молитвата, която Исус им даде ни учи как функционира живота – тя започва с „Отче наш“. Всичко, от което се нуждаеш започва там – в Неговото сърце, от Неговите ръце, заради Неговата любов. Можеш да имаш уникални, лични взаимоотношения с Бога, който е твой Баща. Във всяка ситуация Божията воля за твоя живот може да бъде превъзходна „на земята, както на небето“, тази благодат действа, когато „прощаваме на нашите длъжници“ и вика ни „избави ни“ оставя всяко зло намерение неспособно да ни навреди. Нарочно оставих това просто изречение последно: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Хлябът е символ на основните нужди, които всички имаме ежедневно. Както казах и по-горе ние се сблъскваме с живота на малки всекидневни порции. Всеки ден един непресекващ Източник ни предлага достатъчна помощ – трябва само да дойдеш при небесния си Баща и да помолиш: „Давай ни всеки ден хляба, от който се нуждаем“. Точно както Бог хранеше Израел всеки ден в пустинята с манна, така Той ще даде и на теб „насъщния хляб“. „Който беше събрал много, нямаше излишък и който беше събрал малко, нямаше недостиг; всеки събираше толкова, колкото му трябваше да яде. Моисей им каза още: Никой да не оставя от него до сутринта“ (прочети Числа 11:7, 8 и Изход 16:16-19). Бог снабдяваше нуждите ден по ден. Молитвата ми за теб днес е: живей с увереност в пълното снабдяване, което ни дава Божията любов. снимка: Интернет

Изграждане на вярата

„А вие, възлюбени, назидавайте себе си във вашата пресвята вяра и се молете в Святия Дух“ (Юда 1:20) „Вярата е простото убеждение на твоето сърце, че Бог е верен на Себе Си“ Животът без вяра е наистина невъзможен. Всекидневно проявяваме вяра по толкова обикновени начини, че дори не ги забелязваме. Проявяваме вяра в банката, където са парите ни или в компанията, чрез която пазаруваме онлайн. Имаме вяра в определен човек, когато пристигаме на уговорена среща. Вярата е простото очакване, че ще се случи това, което трябва да се случи. Просто, нали? Вярата е нещо обикновено, дори прието за дадено, докато не стане дума за взаимоотношенията ни с Бог. В момента, в който чуем, „без вяра е невъзможно да угодим на Бога“ (Евреи 11:6), умът ни веднага усложнява простата концепция на взаимоотношенията. Вярата е простото убеждение на сърцето ни, че Бог е верен на Себе Си, че върши това, което трябва, че е последователен в Своя характер и цел, и че ще действа състрадателно и мъдро в живота на Своите хора. Християнската вяра е винаги активна, не е статична и никога не спи. Духовният ни живот започва с вяра и продължава на същата основа. „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас; това е дар от Бога“, „…според дела на вярата, който Бог е определил на всекиго“ (Ефесяни 2:8, Римляни 12:3). Вярата е естествения начин, по който общуваме с Бога, това е нормалното естество на духовното общуване с небесния Баща и средството, чрез което това общуване расте и се задълбочава. Ето как можем да запазим активна своята вяра. „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“ (Юда 1:20, 21). Вярата е по-скоро едно активно, изпълнено с жизненост, динамично снабдяване от Бога, отколкото някаква заспала мощ вътре в теб, съхранявана за екстрени ситуации. Поверена ти е духовната отговорност да храниш тази вяра и да я направиш да расте в твоите ежедневни взаимоотношения с Бога. Това изисква от теб повече, отколкото може да ти даде неделното посещение в църква или информация от втора ръка от друг човек. Не трябва да отлагаш своето духовно израстване като задължение на някой друг. Ти си този, който ежедневно и усърдно трябва да прилагаш в своя живот стиха: „А вие, възлюбени, като назидавате себе си във вашата пресвята вяра и се молите в Святия Дух, пазете себе си в Божията любов, очаквайки милостта на нашия Господ Исус Христос за вечен живот“. Със задълбочаването на духовния живот, твоята увереност и растяща вяра се засилват. Заедно с „молете се в Духа“ (Римляни 8:26-28), Библията ти дава и други средства за изграждане на вярата като редовно четене и задълбочено разсъждаване над Божието Слово (Псалм 1:1-3, Римляни 10:17, 1 Тимотей 4:6), целенасочено общуване с хора на вярата (2 Петър 1:1, Юда 1:3), непрекъснато припомняне на свидетелствата на Божията вярност в твоя живот и в живота на другите (1 Солунците 1:6-8). Вярата е като мускул – изисква непрестанни и редовни упражнения за по-голяма сила. Молитвата ми за теб днес е: израствай и задълбочавай всеки ден духовният си живот. снимка: Интернет

Живот, угоден на Бога

„С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5) „За да угодим на Бога не са нужни съвършени дела, а пълно доверие и покорство“ Бъди подготвен, че понякога ще срещаш хора, на които е трудно да се угоди. Това е неизбежно. С някои е трудно да се общува, защото са нещастни, недоволни от себе си и от всички останали. И в някакъв момент между подобни нормални преживявания започва да се прокрадва необоснования страх, че на Бог може би също е трудно да се угоди. Все пак Неговите очаквания са доста високи и примера, който ни е оставил, е единствен по рода си. Той е съвършен, никога не се проваля и никога не се колебае. Как е възможно да Му се угоди? Спомням си една много тъжна случка от дните, когато синът ни беше в началото на гимназията. След много сериозна дискусия относно успеха му, който беше среден (но според мен под неговите способности), осъзнах, че разговорът всъщност е бил по-скоро строг монолог, отколкото диалог и много по-напрегнат, отколкото целях. За негово добро и заради бъдещето му аз не можех да приема това, че той не дава най-доброто от себе си. Но макар, че оценките му имаха значение за мен, синът ми имаше по-голямо значение. Влезнах в стаята му, сърцето ми се съкруши, когато го чух да казва: „Татко, нищо от това, което правя не те задоволява“. Неговата болка стана и моя. Докато седях на леглото му се опитах да го уверя, че недоволството ми от оценките му не означава, че не съм удовлетворен от него. Чувстваш ли понякога, че Бог е родител, когото не можеш да задоволиш? Според мен Бог се чувства така, както аз се почувствах тогава, когато си мислим, че не може да Му се угоди. Примерът и поученията на Исус говорят точно обратното. Неговият Отец заявява пред всички: „Този е Моят възлюбен Син, в когото е Моето благоволение“ (2 Петър 1:17, 18). Неговото благоволение… Какво повече беше нужно да се каже? Исус даде пример за живот, изпълнен с увереността, че Бог е доволен. Исус имаше неоспорима увереност: „Аз винаги правя това, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Когато знаеш, че Бог е доволен, ще имаш трудна за обяснение свобода и куража да живееш смело. Сега ще си кажеш: „Разбира се, че Исус беше угоден на Бога. Той беше Божият син. Но аз… Аз трябва да се справям всеки ден със собствената си човешка природа и с тази на другите“. В Библията е записано следното забележително твърдение отностно един човек: „С вяра Енох бе преселен… понеже… бе засвидетелствано за него, че е бил угоден на Бога“ (Евреи 11:5). Ако Енох го направи, ти също можеш! Простата вяра е угодна на Бога (Евери 11:6). Искреното покорство е угодно на Бога (1 Йоан 3:22, 23). Достойният живот е угоден на Бога (Колосяни 1:10). Да правиш добро и да споделяш това, което имаш, е угодно на Бога (Евреи 13:16). Това са само примери, но те не подлежат на дискусия. За да угодим на Бога са нужни не съвършени дела, а пълно доверие и покорство. Ето тайната: „А Бог на мира… дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като върши във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос“ (Евреи 13:20, 21). Прочети го отново. Забележи, че Бог те усъвършенства във всичко, което очаква от теб. Можеш да направиш това, което Бог иска. Бог ще изработи в теб това, което Му е угодно. Той те прави способен да направиш това, което иначе не би могъл. Молитвата ми за теб днес е: давай на Бога най-доброто, на което си способен, довери Му се за останалото. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории