• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘упование’

Поеми отговорност!

„Аз съм невинен за кръвта на Този праведник, отговорността е ваша“ (Матей 27:24) „Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш“ Поеми отговорностКогато религиозните водачи обвиниха Исус пред Пилат, римският управник го разпита и обяви: „Не намирам вина в този човек“ (Лука 23:4). Той можеше да освободи Исус с една дума, но не го направи. Вместо това той: „Взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек, отговорността е ваша“ (Матей 27:24). Имаше достатъчно вина във всички. Измивайки ръцете си, Пилат се надяваше, че е приключил с въпроса, но е запомнен най-вече с това единствено действие, отколкото с нещо друго, което е казал или направил. Измиването на ръцете е станало символ на опита да се прехвърли вината към друг чрез отхвърляне на личната отговорност. Кой не е чувал детските оправдания за лошо поведение: „Той ме удари пръв… Тя започна първа“. Ако искаме да обвиним някой друг, винаги ще намерим извинение за собственото си поведение. Поемането на отговорност не е естествено – то трябва да бъде преподавано и научено. Никога не бъркай извиненията с причини. Ако търсиш да обвиниш някого или нещо за провалите и недостатъците си, винаги можеш да намериш извинение защо не си направил правилното нещо и не си този, който е трябвало да бъдеш. Да прехвърляш вината е постъпка на страхливец, но е практика стара, колкото човешката раса. Случило се е за пръв път точно след сътворението и продължава до днес. Отхвърлянето на личната отговорност чрез приписване на вина, не е нищо ново. В Едем Ева беше изкушена и с готовност включи Адам (Битие 3:1-3). Когато непокорството им беше разкрито, Ева обвини изкушението, Адам обвини Ева, а после дори и Бога. „И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила?“ (Битие 3:12, 13). Бог, който винаги е справедлив и прав, потърси лична отговорност и отсъди съответни последствия за измамника, после за Ева и накрая за Адам. Бог ще държи всеки човек отговорен за собствените му мисли, чувства, думи и действия (Римляни 14:12, 13). И така жребият беше хвърлен в човешките сърца и история. Ти сам избираш и носиш своето духовно наследство – Адам или Христос. Благочестивият характер изисква да поемаш лична отговорност, за да се променяш и да растеш. Другите ще носят вината за своя избор. За твоя избор, обаче, ти трябва да поемеш отговорност (Римляни 2:6-11). Когато Петър попита как Бог ще постъпи с Йоан, отговорът на Исус беше ясен и по същество: „Какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“ (Йоан 21:18-22). Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш. Твоята отговорност пред Него е лична, точно както и решението ти да Го следваш. Остави Бог да се оправя с моралните слабости и духовните провали на другите, а ти пази сърцето си чисто пред Него (Матей 7:1-5). На кръста Единственият, който нямаше никакви лични грехове, пое пълна отговорност за твоите и моите (2 Коринтяни 5:21). Праведният ще се отнесе към всеки един от нас с милост и истина. „Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:14-18). Молитвата ми за теб днес е: гледай само към Исус. снимка: Интернет

Процесът на напредък

„А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18) Истинската промяна е целенасочена и постепенна, а не мигновена. Процесът на напрдекъОще, когато се родиха първите ни внуци, Гейл упорито увековечаваше един определен ден от годината, в който ръста на всяко дете се измерваше и отбелязваше със съответната дата на една от вратите ни. Всяко дете се надява, че изведъж ще порасне много. Всъщност, техният растеж е забележим, но рядко е толкова голям, колкото им се иска. Те искат растеж, който надминава този на братята и сестрите им и удивява, може би, за да се чувстват по-сигурни в себе си. Но това, което води до растеж е не желанието и допълнителните усилия, а правилните навици и доброто здраве. Може би ти също като мен искаш напредъка ти винаги да е забележителен. Аз обикновено бързам и имам високи очаквания към способността си да се променям и да израствам. Желанието ми обикновено надминава способностите. Но в живота ми промените най-често са обикновени и постепенни, не са достойни да се перча с тях и съвсем не са зрелищни. Може би това е Божият план. Може би правилната промяна трябва да е целенасочена и постепенна, а не мигновена. Бъди търпелив и верен. Исая описва процес, подобен на растежа: „Защото дава заповед след заповед, заповед, след заповед, правило след правило, правило след правило, тук малко, там малко“ (Исая 28:10). Всичко, което Бог прави, се основава на нещо, което вече е направил. В детската градина са надграждали върху това, което си научил в къщи и това е положило необходимата основа за основното образование, а после за гимназията и университета. А всичко това е имало за цел да те подготви за самия живот. Образованието е процес на напредък. Павел описва процеса на духовен растеж по следния начин: „А ние всички, с открито лице, като в огледало, гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от Духа Господен“ (2 Коринтяни 3:18). Божията слава, която се излъчва от живота ти, е порцес „от слава в слава“. В посоченият по-горе стих виждам 3 практични стъпки в процеса на духовна зрялост:
  1. „Открито лице“ предполага, че нищо и никой не може да измести фокуса ти и зависимостта от Святия, който работи в теб (Евреи 12:1-3).
  2. Гледайки Господната слава, се преобразяваме в същия образ“, определя посоката и целите, към които трябва да насочиш усилията си – Неговата слава и Неговия образ.
  3. „Преобразяваме се от слава в слава“, описва постепенния процес, при който Бог постига ефективна и трайна промяна в нас чрез преживяването и отразяването на Неговата слава. „От слава в слава“ – харесва ми как звучи!
„Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Дори най-дългото пътуване започва само с една стъпка и всяка успешна стъпка в правилната посока води към завършването му. Истинското духовно израстване и развитие е резултат на процес на напредък (Захария 4:10). Няма да станеш подобен на Христос за един миг, но можеш да ставаш малко повече като Него всеки ден (Ефесяни 4:13-15). Не е важно каква част от Библията познаваш, а на каква част от нея вярваш и се покоряваш всеки ден. Не можеш да повлияеш на целия свят изведнъж, но можеш да докосваш нечий живот при всяка възможност. Молитвата ми за теб днес е: доверявай се на Божият процес. снимка: Интернет

Чувствата

„Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23) „Чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва“ ЧувстватаЗамислял ли си се някога до каква степен ежедневният ти живот е ръководен от чувствата? Съществува много близка зависимост между това, което мислим и това, което чувстваме. Мислите и емоциите много често са първоизвора на това, което хората вярват и следователно на това, което вършат. Но трябва ли да ги упълномощаваме с такава власт? Емоциите са дар от Бог, за да бъде задълбочена и обогатена човешката опитност, за да се добави цвят и радост към живота. Не се срамувай от тях, наслаждавай им се богато, но не допускай да те ръководят. Библията съветва: „Повече от всичко друго, което пазиш, пази сърцето си, защото от него са изворите на живота“ (Притчи 4:23). Изворът на чувствата е, както Библията го нарича, „сърцето на човека“. Това не се отнася до физическото сърце, което изпомпва кръвта, носеща живот и кислород навсякъде в тялото (Псалм 28:7). Когато прочетох всички справки, отнасящи се към думата сърце в конкорданса, останах изумен от тяхната многобройност. За Бог сърцето и емоциите са нещо много важно, дори и да са първични. Библията казва, че първата и най-голяма заповед е: „Да възлюбиш Господа, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила“ (Марко 12:30). Много пъти ще бъдеш изкушен да угаждаш на чувствата си, ръководени от твоите прищявки и желания. Разбери колко несигурни и следователно заблуждаващи могат да бъдат те, и също така осъзнай властта, която можеш да имаш над тях. Може да се чудиш: „Как мога да пренебрегна това как се чувствам?“. Има случаи, когато трябва да го направиш. След като разреших твърде дълго чувствата ми да ме ръководят и да насочват моите отношения и действия, аз научих две неща – чувствата са реални, но много рядко на тях може да се разчита; не трябва да се пренебрегват, но не трябва и напълно да им се вярва. Когато са правилни – наслаждавай им се, когато не са – издигни се над тях. Признавай чувствата си. Пренебрегването не ги премахва. Изследвай ги честно според истината на Божието слово. Емоциите, угодни на Бога, са съобразни с реалността, те са полезни и здрави, те са в хармония с Божията истина, те те насочват в Божията пътека. Както е с мислите, така е и с чувствата: „Понеже събаряме помисли и всичко, което се издига високо против познанието на Бога, и пленяваме всеки разум да се покорява на Христос“ (2 Коринтяни 10:5). Когато твоите мисли и чувства са „пленници“, покорни на Христос, тогава ти ще ходиш „с чистосърдечна любов, добра съвест и нелицемерна вяра“ (1 Тимотей 1:5). Емоционалната зрялост избира да се доверява преди всичко на истината, поставяйки я над чувствата и след това да следва истината преди чувствата. Чувствата са непостоянни, често променящи се без повод и причина. Може да се чувстваш зле без да имаш представа защо или да се чувстваш прекрасно, макар че нищо наоколо не е добре. Необяснимо, нали? Да, но ти избираш как да живееш – избери да се доверяваш на истината. Винаги се покорявай на Бога. Доверявай Му се във всичко. Обичай Го съвършено. В живота е важно да бъдем с право сърце пред Бога. Един приятел ми каза, че веднъж съм го посъветвал да бъде „верен на Истината“ в ситуация, когато е бил изцяло във властта на чувствата си. Тези думи сочат „точния север“ на пътеводния компас, когато сме объркани или несигурни. Въпреки че не мога да си спомня, много се надявам наистина да съм го казал, защото дълбоко вярвам в това. А преди всичко искам да съм верен на Божията истина. Така успешно можеш да „пазиш сърцето си“ и всичко, което е повлияно от него. Молитвата ми за теб днес е: цени високо истината и бъди непоколебимо верен. снимка: Интернет

Истина и упование

„Когато съм в страх, на Теб ще уповавам“ (Псалм 56:3) „Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа, но Божията любов прогонва страха“ Истина и упованиеСтрахът е ужасно нещо, ограбващо мира на ума, убиващо радостта и разбиващо надеждите. Страхът е да си представяш бъдещето, близко или далечно, без да виждаш Бог в контрол на събитията (2 Коринтяни 10:4, 5). Не можеш да пренебрегнеш страха или да го премахнеш, освен за кратко. Той е лепкав и се вкопчва здраво. С него може да се направи само едно нещо – да го прогониш като го заместиш с истина и доверие. „Когато съм в страх, на Теб ще уповавам. В Бога ще хваля словото Му; в Бога съм положил упованието си; няма да се боя; какво ще ми стори човек?“ (Псалм 56:3, 4). Една сутрин се събудих силно притеснен от неприятен сън. Ето какъв беше той – приятна разходка с малката ми внучка, на предучилищна възраст, се превърна в ужасяваща паника. Тя се загуби някъде и аз не можех да я намеря. Търсех я отчаяно с нарастващ страх за нейната безопасност. Тогава моята разтърсваща паника ме събуди. Истината замести страха. Кризата беше само в моето въображение. Тази внучка днес не е на предучилищна възраст, тя е способна млада дама. Причината за моята паника беше въобржаема, а не истинска. Очевидно, през нощта Бог ми беше дал жив пример за това как страхът може лъжливо да се натрапи в нашите мисли и също така, как може лесно да бъде прогонен. Страхът е широко разпространено заболяване на сегашното състояние на човешката природа. Страхът е мъчение – умствено, емоционално, физическо и духовно. „В любовта няма страх, а съвършената любов пропъжда страха; защото страхът има в себе си наказание и който се страхува не е достигнал до съвършенство в любовта. Ние обичаме Него, защото първо Той възлюби нас“ (1 Йоан 4:18, 19). Страхът включва избор – колкото и силен да изглежда, можеш да избереш да не се страхуваш. Божията любов измества твоя страх. Има добра новина. Довери се на Божият отговор на страха. Чрез заплахи, целящи да предизвикат страх, противниците на Неемия търсеха начин да обезкуражат хората му и да спрат възстановяването на Ерусалимските стени. Неемия непоколебимо отказа да се предаде на страха. „Не се бойте от тях; помнете великия и страшен Господ и се бийте за братята си, за синовете и дъщерите си, за жените и домовете си… Всеки един от онези, които градеха стената, работеше работата си с едната си ръка, а с другата държеше оръжието… и всеки от зидарите имаше меча опасан на кръста си и така градеше“ (Неемия 4:11-25). Бог е по-голям от всяко нещо, от което се страхуваш. Не се предавай на страха, трябва да се бориш с него. Истината ще надделее над него, затова вземи „меча на Духа, който е Божието слово“ (Ефесяни 6:17). Божието слово, което е здраво вкоренено в твоето сърце и ум, ти дава Божията сила. Доверието измества страха. Срахът може да бъде изтласкан само от нещо по-силно. Истината е винаги по-силна от страха, когато твоето упование е положено в Този, Който никога не може да се провали. „…защото сам Бог е казал: „Никак няма да те оставя и никак няма да те забравя“; така че дръзновено казваме: „Господ ми е помощник; няма да се убоя; какво ще ми направи човек?“ (Евреи 13:5, 6). Молитвата ми за теб днес е: не се привързвай към страховете, дръж здраво Божията истина. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории