• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘промяна’

Тревоги

„Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор“ (Псалм 4:1) „Животът не е честен, но Бог е праведен. Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна“ „Животът не е честен!“ Често съм чувал тези думи от хора, търсещи съвета ми. Никой не е обещавал подобно нещо. А когато животът не е честен и нещата не се развиват според плановете и надеждите ти, той няма да е никак лесен. Всеки предпочита да му е лесно и комфортно – без проблеми, тревоги, трудности. Но тогава няма да има нито израстване, нито вяра. Тревогите си имат и положителна страна – учат ни, че Божията благодат е достатъчна. Андре Крауч написа следното: „Ако никога нямам проблеми, как бих разбрал, че Бог може да ги разреши. Никога нямаше да зная какво може да направи вярата в Бога. Но минавайки през тези неща, аз се научих да се доверявам на Исус, да се доверявам на Бога, да уповавам на Неговото Слово“. Научаването на тези неща води до разширяване на пределите ни. Този тип знание не идва от това, което другите ни казват. То е лично и идва от нашите собствени преживявания с Бога. Понякога тревогите ни идват от наши или чужди решения, които са обърнали събитията в посока, която Бог не би избрал за нас. Понякога разни неща просто се случват и тревогите са причинени от падналия свят, в който живеем. Нещата не винаги се случват така, както Бог ги е планирал или би желал. В такива моменти в сърцето ти може да изникне въпросът „Къде е Бог?“. Какво може да направи Той и какво ще направи? В Псалмите често се говори за тревогите ни по един много откровен начин. Всеки път, когато Давид минаваше през трудности, той също така откриваше Бога. Бог беше там и Неговата любов, благодат, сила и цел не бяха станали по-малки. Думата, която се превежда като тревоги в Новия завет, на гръцки означава натиск, липса на пространство. В наши дни наричаме това стрес – всички тези неща, които ни притискат и ни карат да се чувстваме некомфортно. Тревогата е това, което чувстваме, когато напрежението стане твърде голямо, за да го понесем, когато събитията в живота ни ограничават, докато не се обърнем към Бога. Защо ни отнема толкова време да погледнем към Единствения, който винаги има достатъчно благодат и сила? Дали има моменти, в които Бог не ни избавя бързо от притесненията ни, а позволява на обстоятелствата да стават все по-неудобни и ограничаващи, докато не погледнем към Него и не Го чуем, докато не прегърнем и не се покорим на Неговата воля, която е добра за нас? „…за да познаете от опит какво е Божията воля – това, което е добро, благоугодно на Него и съвършено“ (Римляни 12:1). Псалмистът вика към Бога: Когато викам, послушай ме, Боже на правдата ми. Когато бях в утеснение, Ти ми даде простор. Смили се за мене и послушай молитвата ми“ (Псалм 4:1). Бъди уверен дори, когато минаваш през трудни моменти и обстоятелства. Бог може да даде простор в утеснението ти – може да разшири видението, вярата, разбирането, мира ти. Благодатта Му може да те освободи, да ти даде достатъчно място, за да дишаш спокойно и да вярваш отново. Неговата сила може да отблъсне обстоятелствата, които те притискат силно, да ти даде място да се възстановиш и да премислиш. Давид откри, че пътя към този простор беше: „Когато викам…“ Често се случва да чакаме Бога, докато в същото време Той ни чака да извикаме към Него. Същата тази врата към простора те чака и ти казва „Добре дошъл!“ Животът не е честен, но Бог е праведен и справедлив. „Няма ли Съдията на цялата земя да върши правда“ (Битие 18:25)? Животът не е лесен, но Неговата благодат е достатъчна. „Моята благодат е достатъчна за теб“ (2 Коринтяни 12:9). Молитвата ми за теб днес е: викай към Бога в тревогата си. снимка: Интернет

Промяната идва

„Ето! Правя всичко ново“ (Откровение на Йоан 21:5) „Ти си несъвместим с Бога, такъв, какъвто си в момента. Бог няма да се промени. Ти трябва да се промениш“ Понякога, когато много искаш нещо да се промени, имаш чувството, че това никога няма да стане. Друг път промяната като че ли идва по-бързо, отколкото можеш да понесеш. Но независимо дали искаш или не – тя идва. Там, където няма промяна, няма и израстване, развитие и нарастваща плодотворност. Бог е най-големият инициатор на промяна в човешкия живот и може би е единственият, който я прави ефективна и трайна. В Божието царство промяната идва естествено, освен ако не й се противопоставяш съзнателно, не защото я желаеш, а защото Бог иска и прави така, че да „се преобразяваме в същия образ от слава в слава, както от Господния Дух“ (2 Коринтяни 3:18). Битие започва с една колосална промяна, а Откровение завършва с друга, която ще бъде вечна, където Бог е описан така: „Тогава Седналият на престола каза: „Виж! Правя всичко ново“ И ми каза: „Запиши това, защото тези думи са истинни и може да им се вярва“ (Откровение на Йоан 21:5). Божията история е история на една непотушима промяна, целяща да възстанови падналото творение според първоначалното намерение на Бога. Бог се е посветил на това изкупление и възстановяване. За Него пише: „Защото Аз съм Господ, Аз не се изменям… същият и вчера, и днес, и завинаги… у Когото няма изменение или сянка от промяна“ (Малахия 3:6, Евреи 13:8, Яков 1:17). Аз ли съм единственият, който се удивлява, че Бог, Който е вечен и непроменим, непрекъснато предизвиква промяна в нас? Това е така, защото такива каквито сме в момента, ние сме несъвместими с Бога и приятелството, което Той иска да има с нас е невъзможно. Как се справя Бог с тази ситуация? По всеки възможен начин! „Но знаем, че всичко съдейства за добро на тези, които обичат Бога, които са призовани според Неговото намерение… да бъдат съобразни с образа на Неговия Син“ (Римляни 8:28, 29). Не всичко, което ти се случва, е причинено от Бога, но Той използва всяка възможност, за да донесе в живота ти необходима, положителна промяна. Най-добрата и трайна промяна започва с твоите лични взаимоотношения с Бога. Там тя идва първа и е най-значителна. Без непрекъсната и жива връзка с Исус, дори най-добрите ти опити да се промениш, ще бъдат козметични и временни. „Нека изпитаме и изследваме своите пътища, и да се обърнем към Господа. Нека възнесем сърце и ръце към Бога, Който е на небесата“ (Плачът на Еремия 3:40, 41). Всяка промяна изисква две неща – силата на Бога и твоето решение да забравиш миналото. Когато се държиш за нещо, което знаеш, че не е правилно, то има силата да те контролира и оформя по неочаквани начини. Молитвата ми за теб днес е: да прегърнеш всяка промяна, която носи Божия отпечатък. снимка: Интернет

С краката нагоре

„Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне“ (Яков 4:10) „Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага“ Пътят към върха се намира най-лесно в долината. Звучи невероятно, нали? Като че ли ние по природа сме склонни да се самоизтъкваме, а не да омаловажаваме качествата си. Всичко ни навежда на мисълта, че успеха се намира по пътя, който води нагоре. Служебната стълбица, издигането в обществото, бизнес контактите, известността, докторската дисертация, родословното дърво – не са ли това важните неща според „Курсът за начинаещи хора, които променят света“? Но после Исус идва и преобръща всичко това „с краката нагоре“ – първите ще бъдат последни, най-големият е слуга на всички, кротките ще наследят света, обичай враговете си, обърни и другата буза, върви още една миля, стани като децата, слабите са силни, благословен си, когато те гонят и не връщай зло за зло. Защо да го правя? Кой изобщо живее така днес? Може би Исус не е наясно с нашето съвремие? Все пак Той е живял в друго време и на друго място. Освен това такова поведение не е било обичайно дори и в Неговото време. Ясно е защо на учениците им беше трудно да възприемат тези уроци. Влизането в Божието царство изисква извън него да останат много неща. Те прекарваха твърде много време да спорят кой ще заеме почетните места отляво и отдясно на Исус. По време на Пасхалната вечеря подминаха легена и кърпата за измиване на краката, без дори да се замислят, без капка угризение. Те трябваше да се отучат от много навици, които бяха съвсем естествени за тях, както и за нас (Исая 55:8, 9). Ако искаме да влезем в Божието царство, ще трябва да оставим много неща пред прага. Най-прекият път за достигане на Божията воля за теб е да живееш по Божия начин. „Смирете се пред Господа и Той ще ви издигне (Яков 4:10). „Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат. И тъй, смирете се под мощната ръка на Бога, за да ви възвиси своевременно; и всяка ваша грижа възложете на Него, защото Той се грижи за вас“ (1 Петрово 5:5-7). След като Святият Дух изпълнил живота им, последователите на Христос от първи век били описани от своите критици по един не особено ласкателен начин: „Тези, които размириха света, дойдоха и тук“ (Деяния на апостолите 17:6). Признавам, че нещата, които Исус проповядва изглеждат противоположни на естествения начин на мислене. Предлагам ви да помислите върху следното – може би пътищата към Божието царство винаги са били и ще бъдат правилните, а ранните ученици просто са обърнали света си „с краката нагоре“. Библията ни напомня: „Защото въздигането не иде нито от изток, нито от запад, нито от пустинята, но Бог е съдия; един Той унижава, а друг издига“ (Псалм 75:6, 7). Молитвата ми за теб днес е: разпознавай успеха, който идва от Бога и го чакай с търпение и увереност. снимка: Интернет

Кажи го, както е

„Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16) „Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за милост и прошка“ Представяш ли си шофьорът от „Спиди“ да си мисли, че е по-важен от пратката, която ти доставя или пощальонът, че е по-важен от писмата, които разнася. Те са само пратеници, изпълняващи чужда поръчка, точно и надеждно. Голямо предизвикателство е да разберем това, че светът не се върти около нас! Ако живеем с тази мисъл, то това няма да ни донесе повече приятелства или популярност. „Пратеникът не е по-велик от този, който го изпраща“ (Йоан 13:16). Ние имаме възложена задача – и то много отговорна. Казано накратко, нашата задача е да предадем Божието послание точно. Споделяй го често и свободно, но го предавай такова каквото е, не го променяй според желанията си. Готовността да разнасяш посланието на милост и вяра, и старанието, което влагаш, отразяват почитта ти към Този, Който те изпраща. „Така че ние работим като Христови посланици и Бог ви увещава чрез нас. От името на Христос ви умоляваме: „Помирете се с Бога!“ (2 Коринтяни 5:20). Библията разказва за един посланик, който носеше посланието си неохотно. Знаете историята за Йона и голямата риба (Йона 1-4). Бог даде на Йона послание до Ниневия, но Йона не искаше да го предаде, защото не одобряваше част от него. Всъщност той не одобряваше нито задачата си, нито посланието. Бог каза на пророка да отиде в град Ниневия и да предупреди хората да се покаят, за да избегнат унищожението. На Йона много му допадна частта от посланието, свързана с унищожението. А тази част, която говореше за Божията милост и прошка – хич не му хареса. Йона не искаше да бъде посланик. Той беше съгласен с Божието осъждение върху Ниневия заради греховете им, не искаше те да се покаят и да получат милост. За да избегне задачата, се качи на кораб, който отиваше в обратната посока. Това обаче не проработи, той все пак отиде в Ниневия, хората се покаяха и Бог им прости (Йона 3:8-11). Тогава Йона се разсърди на Бога. Той си мислеше, че неговото мнение е по-важно от Божието послание, което носеше милост и изкупление. Недей да се противиш, не тръгвай с нежелание. Ние сме призовани да отидем там, където Бог заповядва и да говорим това, което Бог ни казва. В Библията пише: „Господ даде слово, известителите са голямо множество“ (Псалм 68:11). Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост. „И как ще повярват в Този, за Когото не са чули?… И така, вярата е от слушане, а слушането – от Христовото слово“ (Римляни 10:13-17). Навсякъде около теб има хора, които живеят в една съвременна Ниневия – не по собствен избор, а защото са родени там. Те се ужасяват от Божието осъждение, а никога не са чували за Неговата любов и добрина. Задачата ти не е само да предадеш посланието. Твоят живот е Неговото послание – послание за любов, милост и прошка. Някои хора ще отхвърлят думите ти за момента, други ще ги приемат веднага, но в сърцата на всички тях ще бъдат посяти семената на истината. Нашата задача не е да убеждаваме, а само честно и смирено да предадем Божието послание за любов и милост (Матей 28:19, 20 и Марк 16:15-18). Не импровизирай – човешките души зависят от точността и достоверността на посланието ти. Това как хората го приемат, не е твоя отговорност, а тяхна и на Бога. Само Бог може да ги убеждава, да ги изобличава и да променя сърцата и мислите им – и Той ще го направи. Молитвата ми за теб днес е: споделяй с другите посланието, което Бог е вложил в сърцето ти. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории