• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘покорство’

Думите имат сила

„Нека думите на устата ми… бъдат угодни пред Теб, Господи“ (Псалм 19:14)

„Това, което преживява сърцето ти ще бъде отразено в думите ти“

Думите са важни, тъй като имат неизмерима сила и потенциал, далеч отвъд това, което можем да си представим. 

Чрез думите Бог създаде света и всичко, което съществува. Битие представя този процес простичко: „И каза Бог: „Да бъде“… и беше…“ (Битие 1, Йоан 1:1-3, 14). Оценявайте присъщата сила на думите.

Думите имат сила

Ненужният излишък на думи обезценява стойността на личността. Соломон, един мъдър мъж, каза: „Безумният говори много… В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен“ (Еклесиаст 10:14, Притчи 10:19).

Има хора, за които би било добре да разберат този принцип, когато стане дума за тяхното говорене. Обикновено хората говорят твърде много. Правейки това, техните думи се обезценяват. „Не прибързвай с устата си… Затова нека бъдат думите ти малко“ (Еклесиаст 5:2).

Бог гледа на острия невъздържан език като „неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие. От същите уста излизат и благословение, и проклятие“ (Яков 3:8-12). Думите имат невероятна сила. Твоите думи могат да съградят, те могат и да разрушат. Думите могат да помогнат, могат и да наранят. Думите могат да лекуват, могат и да навредят. Научи се да говориш с езика на благословението. „Постави, Господи, стража на устата ми, пази вратата на устните ми“ (Псалм 141:3). Използвай думите добре и говори мъдро. Знай кога да говориш, научи кога да замълчиш. За да те считат за мъдър, дисциплинирай думите си: „Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат“ (Ефесяни 4:29). Твоите думи притежават Божествен потенциал да поучават. Всеки има нужда да получава думи, които изразяват благодат. Нека твоето говорене винаги да бъде с глас, показващ любов.

Псалмистът се моли: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, Господи“ (Псалм 19:14). Колкото повече размишляваш над Божието слово и позволяваш на Неговата истина да живее в твоето сърце, толкова повече твоите мисли и думи ще бъдат като Неговите (1 Солунци 2:13). Ти научаваш думите от мислите, които ти носят удоволствие и от гласовете, които слушаш често, и които най-високо цениш. Това, което преживява сърцето ти ще бъде отразено в думите ти. Словото Божие в моето сърце. Всичко това започва тук: „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си. И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:16, 17).

Молитвата ми за теб днес е: слушай винаги гласа Му и бъди покорен на това, което Той казва.

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34) „Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“ Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават. Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство. В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха. Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това. Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание. Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват. Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38). Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33). Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6). снимка: Интернет

Олтари на посвещение

„Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7) Само в посвещението, което Господ очаква от теб, ще намериш обещанията, които търсиш“ Олтари на посвещениеИсторията на пътуването на Авраам е маркирана с „жалони на покорството и олтари на посвещението“. Тези характеристики описват всяко целенасочено търсене на Бога. Покорството е искрения израз на вярата: „С вяра Авраам се покори… и тръгна без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството е съществено и безусловно (погледни предишния материал). Днес предлагам втория много важен аспект от Авраамовия път на вяра – „Олтари на посвещение“. Олтарите са значими за Бога и важни в духовното пътуване на всеки човек. Посвещението на Бога е съществено и безусловно във всеки духовен напредък. Имай предвид, че посвещението не е нещо случайно и има висока цена. Олтарите в Стария завет бяха мръсни, окървавени места, на които беше приемливо да се принасят само първи плодове и съвършени жертви. Тези жертви бяха само първообраз на съвършената жертва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ (Йоан 3:16). Чрез болезненото разпознаване на греха си Давид опозна Божието сърце: „Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш“ (Псалм 51:16, 17). Най-добрата дефиниция за съкрушено и разкаяно сърце, която съм чувал е: „Сърце, в което злото е било пречупено“.  В наши дни олтар на посвещение е там, където смирено се покланяш пред върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразено чрез скъпа жертва и искрено посвещение на твоята преданост, привързаност и воля. Посвещението се превърна в начин на живот за Авраам и трябва да се превърне и в твой начин на живот. На всяко място, на което Авраам разпъваше шатрата си, той издигаше олтар, изкопаваше кладенец и там се покланяше на Бога. Отново и отново за него се казваше: „Авраам издигна олтар на Господа, Който му се яви“ (Битие 12:7, Битие 12:8, 13:18, 22:9). На всеки олтар Авраам принасяше жертва и още повече посвещаваше себе си на Бога и на Неговите обещания да умножи и благослови потомството му (Римляни 4:17-21). Няма друг случай, който да свидетелства за степента на Авраамовото покорство и посвещение, както олтара, който издигна на хълма Мория (Битие 22:1-17). „С вяра Авраам се засели в обещаната земя като в чужда и живееше в шатри… защото очакваше един град, който има вечни основи, на който архитект и строител е Бог“ (Евреи 11:8-10). Посвещението се изразява най-добре чрез покорство, въпреки настоящата действителност, държейки здраво неумолимата вяра в обещаното бъдеще. Обещанията и неизменността, които търсиш, могат да бъдат намерени само в покорството и посвещението, които Бог очаква. „Понеже смятам, че страданията на настоящото време не са достойни да се сравнят със славата, която ще се открие в нас… Защото нашата временна лека скръб произвежда все повече и повече една вечна пълна слава за нас“ (Римляни 8:18, 2 Коринтяни 4:16-18). Има моменти, в които олтарът на посвещение трябва да бъде поправен, както се случи с Израел: „И Илия поправи Господния олтар, който беше съборен… Взе дванадесет камъка и построи от камъните олтар в Господното име… Тогава падна огън от Господа и изгори всеизгарянето“ (3 Царе 18:30-39). Има ли някакви поправки, които трябва да направиш на олтарите, на които ти си направил посвещения на Бога?  „И така, братя, аз ви умолявам, чрез Божиите милости, да представите телата си за жертва жива, свята, благоугодна на Бога… За да познаете от опит каква е Божията воля – това, което е добро, благоугодно и съвършено“ (Римляни 12:1,2).  „Жертва жива, свята, благоугодна на Бога“ си ти и твоят живот. Молитвата ми за теб днес е: поднови посвещението си и се реши да бъдеш напълно Негов.

Жалони на покорство

„С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8) „Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти“ Жалони на покорствоЖивотът е пътуване, състоящо се от поредица години, последователност от събития и колекция от житейски опит. Последното е най-важното от трите. Опитът създава моментите, от които съхраняваме безценни спомени. Времето може да се измерва в минути, но животът се измерва в моменти. Ако помислиш върху това, ще видиш, че наистина можеш лесно да разпознаеш разграничението мужду минути и моменти. Минутите са твърде много, за да запомним всички. Моментите са малко на брой, но въпреки това завинаги бележат пътя и развитието на твоя живот. Аз не помня кой ден от седмицата и по кое време Гейл отговори с „Да“ на израза на моята любов и предложението за женитба. Ето, обаче, вече повече от 50 години с нежност си спомням този момент и радостта, която изпитах тогава. Преди много години моят приятел и духовен баща Кембъл, каза няколко думи, които до ден днешен за мен имат голямо значение. Той каза: „Пътят на Авраам беше белязан от знаци на покорност и олтари на посвещение“. Думите му бяха момент, оформящ живота ми и даващ духовно разбиране, което продължава да оказва влияние върху това, в което вярвам и върху избора как да живея живота си. Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. Моментите в живота ти, които имат най-значими последствия, са тези, в които си ходил в покорство на Бога. Подобно на цар Саул ти може да предложиш на Бог твоя предпочитан вариант, вместо да покажеш пълно покорство. Саул не предложи по-малка жертва, той се опита да предложи жертва, различна от тази, която искаше Бог. „И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй Господу, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата, и покорността – от тлъстината на овни“ (1 Царе 15:13-15, 22). Всеки друг вариант, освен този, който е предложил Бог, е неприемлив. Жалоните на твоята вяра сочат много повече от незаменимото време, което е отминало. Духовните знаци маркират прогреса и успеха на твоя път или липсата на такива. Те са трайните напомняния за благодатта на Бог в твоето минало и суверенната цел на Бог за твоето бъдеще. Такива моменти са святи и те трябва да се празнуват. Когато Израел победи филистимците: „Самуил взе един камък, та го постави между Масфа и Сен, и нарече го Евен-езер, т.е. камък на помощ, като казваше: До тука ни помогна Господ“ (1 Царе 7:12). Пътят на Авраам, също както и твоя, започва с божествено призоваване и неговия отговор в покорство: „Тогава Господ каза на Аврама: Излез от отечеството си, измежду рода си и из бащиния си дом, та иди в земята, която ще ти покажа“ (Битие 12:1). Представи си покорството и вярата, които се изискват, за да се направи това. Пътуването го отделя от отечеството – всичко, което му е било познато до този момент; извежда го измежду рода си – всички, с които се е чувствал добре; и из бащиния си дом – източникът на снабдяване, на който той се е доверявал. „С вяра Авраам послуша, когато бе повикан да излезе и да отиде на едно място, което щеше да получи в наследство, и излезе без да знае къде отива“ (Евреи 11:8). Покорството изисква вяра отвъд всяко обяснение. Авраам не знаеше къде отива, но той знаеше Кого следва. Да следваш Бог в покорство, означава да оставиш мястото, където си и да отидеш там, където Бог иска да те заведе. Духовното ти пътуване не може да те заведе по-далеч от мястото, което твоето сегашно покорство позволява. Да бъдеш покорен на Бога е основно и неоспоримо изискване в пътя на твоята вяра. В следващото издание на „Живот за всеки ден“ ще разгледаме другия много важен, втори аспект на покорството „Олтарите на посвещението“. Всеки момент на посвещение пред даден олтар има вечни последици за твоя път. На всяко място, където Авраам разпъва шатрата си, той построява олтар и там се покланя на Бога (Битие 12:7, 8, 13:18; 22:9). Олтар е мястото, където смирено се покланяш и предаваш себе си на превъзходството и върховната власт на Бога, свято място на поклонение, изразяващо се в скъпа жертва и искрено посвещение. Олтарите са важни за Бога и решаващи за твоето духовно пътуване. Молитвата ми за теб днес е: да растеш в благодатта на покорството и в практикуването на посвещението.

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории