• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘отговорност’

Духовно наследство

Духовно наследство

Духовно наследство

„И непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Иисус Христос.“ (2 Солунци 1:3)

Безмисленияг живот, който водиш е безмислен и след времето, което си живял.

Духовно наследствоДали смъртта е край на всичко? Наистина? Някои хора вярват, че това е така, но дори и на тях не им се иска. Подобно вярване със сигурност не предлага утеха, когато застанем лице в лице със смъртта. Библията ясно заявява, че смъртта е неизбежна и после следва абсолютно реална среща с Бог. „ И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ (Евреи 9:27). Това изглежда достатъчно просто. Като последовател на Христос аз вярвам, че има след-живот, вечен живот след смъртта. Ако този живот беше всичко, което съществува, това нямаше да е достатъчно.

Има непоколебима надежда за всеки, който е положил вярата си в Христос като Спасител, която е подтвърдена като истина от Неговата собствена смърт, възкресение и възнесение при Бог Отец. Аз не мога да си представя всекидневния живот без тази всекидневна вяра. Аз наистина не бих се и опитал да живея без тези реални взаимоотношения и тази истинска надежда. „ Така че чрез тези две неизменни неща, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при Него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.  За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,  където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек“. (Евреи 6:18:20).

Макс Лукадо, местен пастор и популярен автор, написа книга с интригуващото заглавие „Надживей своя живот“. Много хора са щастливи просто да живеят живота си без много да се замислят или да отделят някакво особено внимание на това да надживеят тези кратки години. Но Бог имаше предвид твоят живот да „надживее“ теб. Как? Чрез трайно въздействие върху живота на други хора, което се простира и отвъд твоя живот. Всеки има история. За някои, за нещастие, това ще бъде всичко, което имат. Те ще оставят малко или нищо след себе си, което да продължи и след като те са отминали. Нищо, което те са били или са направили няма да ги надживее. Безмисленият живот, който си водил, докато си бил жив, ще остане безмислен и след твоя живот.

Обичам красотата, архитектурата и историята на нашата национална столица Вашингтон, град изпълнен с паметници и мемориали като Гробницата на незнайния воин в гробището Арлингтън, която напомня за героични хора, чийто живот,  достоен за пример, е вдъхновявал поколения, които никога не са ги познавали, но все пак, знаят за тях. Те ни призовават назад да видим какви сме били и ни дават силата да бъдем такива, каквито трябва да бъдем. Личната ми цел е, дори след като моята история е написана, духовното наследство да остане за моето семейство и приятели.

Нека да кажат за теб и за мен: „И непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Иисус Христос.“ (2 Солунци 1:3) Моят баща почина твърде млад. Той не остави много материални неща, но той ми остави безценно Божествено наследство чрез неговата вяра и пример. Аз живея така, че да оставя повече от спомени или наследство. Имам за цел да оставя изпълнено с любов Божие наследство. Какво следва след живота? Какво е това, което да оставиш и то да е трайно? Исус каза на Своите ученици:  „Не вие избрахте мен, а аз избрах вас и ви определих да отивате и да давате плод, и искам плодът ви да е траен. Тогава Отец ще ви даде каквото и да поискате в мое име.“ (Йоан 15:16). Плод, който да е траен. Ето така ще „надживееш живота си“. Остави вдъхновяващо завещание с вечна стойност.

Моята молитва за теб днес е: Да живеещ и да оставиш Божествено наследство за семейството и приятелите.

снимка: Интернет

Радостта да бъдеш щедър

„Добротворната душа ще бъде наситена и който напоява другите, и той сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:25)

„Щедростта благославя получателя и обогатява даващия“

Радостта да бъдеш щедърОгромна е радостта да бъдеш щедър. Преди няколко години моят приятел Харолд предизвика интереса ми с тези думи: „Бог ще направи за теб това, което ти правиш за другите“. Това е библейски принцип, потвърден и в Стария, и в Новия завет. Ако имаш нужда от насърчение, насърчи някой друг. Ако имаш нужда от приятелство, бъди приятел на тези, които имат нужда. Винаги има някой, чиято нужда е по-голяма от твоята. Давай в нуждата си, докато дойде моментът, в който можеш да даваш от излишъка си. „Служете с добра воля, като на Господа, а не като на хора, като знаете, че всеки, каквото добро направи, това ще получи от Господа“ (Ефесяни 6:8). Бъди този, който посреща нуждите на другите и Господ ще посреща твоите нужди. В случаите, когато щедростта ти като че ли не се забелязва или връща, помни, че наградата ти идва от Бога, а не от хората, а Господ поддържа безупречни архиви. „Защото Бог не е несправедлив, за да забрави делото ви и любовта, която показахте към Неговото име, като послужихте и още служите на светиите“ (Евреи 6:10). Спомням си, че дядо ми казваше: „Бог няма да остане длъжник на никого“. Бог приема всяко великодушие като щедрост, проявена към самия Него.

Исус описа деня, в който всеки ще застане пред Бога и щедростта Му или липсата й ще бъде прегледана. „Елате вие, благословени от Баща ми… Каквото сте направили на един от най-малките ми братя, на Мен сте направили“ (Матей 25:31-41). Знай, че даването те обогатява и те оставя с повече, а не по-малко.

Щедростта благославя получателя и обогатява даващия. „Един разпръсва, но изобилства повече, а друг пести без мярка, но пак достига до оскъдност. Добротворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25). Може би си мислиш, че не можеш да си позволиш да бъдеш щедър – истината е, че не можеш да си позволиш да не бъдеш щедър. „Давайте, и ще ви се дава: добра мярка, натъпкана, стърсена, препълнена ще ви дават в скута, защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Щедростта отваря живота ти за Божието изобилие, докато обогатява живота на другите. Мисля си дори, че липсата в живота на някои хора е резултат от малкото им даване, а не от малкото им притежания. „Помнете думите на Господ Исус – как Той е казал: Даването е по-блажено от вземането“ (Деяния 20:35).

Щедростта е въпрос на начин на живот. „И както изобилствате във всяко нещо – във вяра, в слово, в познание, в пълно усърдие и в любовта си към нас – така да преизобилствате и в това благодеяние (на даването)“ (2 Коринтяни 8:7). Щедростта не се отнася само до пари и вещи, тя се проявява в начина на живот – в думите ти към и за другите, в насърчаването, в запазването на положителна нагласа, в даването на похвала, в неограничената проява на добрина към околните, в показването на зачитане и внимание, дори без да се очаква, в отделяне от времето ти, за да окажеш помощ, в търпимост и простителност към недостатъците на околните.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне… Бог обича онзи, който дава с радост… А Бог е силен да преумножи върху вас всякаква благодат, така че като имате винаги и във всичко достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело… Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ (2 Коринтяни 9:6-11, Галатяни 6:7-10). Когато дойде време за жетвата, никога не съжаляваш за труда и умората от сеенето.

Молитвата ми за теб днес е: Бог да направи за теб това, което ти правиш за другите.

Ненарушим закон

„Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2) „Можеш да промениш живота си, ако изместиш фокуса от себе си върху другите“ Ненарушим законОпределеното ограничение на скоростта не е просто едно предложение, то е защита. Федералните приходни такси не са само препоръчителен принос, те са изискване. Гравитацията не е само временно предпочетена реалност, тя е природен закон, точно както аеродинамиката контролира полета. Ако ги пренебрегнеш, това става за сметка на собствената ти безопасност и за твоя вреда. Точно по същия начин има ненарушими закони и в Божието царство. Десетте Божии заповеди не са десет предложения. Бог постанови закон – ненарушим и вечен. Когато Бог казва „десятъкът Ми принадлежи“, Той не изисква твоята благотворителност – това е закон, който неизбежно задейства принципа на сеенето и жъненето (Малахия 3:8-12 и 2 Коринтяни 9:6-8). Исус казва: „Нова заповед ви давам, да се обичате един друг; както Аз ви възлюбих и вие така да се обичате един друг“ (Йоан 13:34). Той не изисква твоите най-добри усилия. Любовта е законът на живота и взаимоотношенията в Божието царство. Твоето покорство на Божиите закони, освобождава Неговите благословения. Ние живеем върху няколко акра земя в Тексас, заедно с три кучета, крави, коне и малки магаренца – всичко това в рамките на обезопасяващи огради, обграждащи достатъчно много място. В безопасността на тези огради те имат свободата да се забавляват и да изследват. Извън тези огради те могат да бъдат наранени или да станат жертва на други. Извън тях могат да им се случат само лоши неща. Свободата не означава да вършиш всичко, което ти пожелае сърцето. Свободата без закон се превръща в разпуснатост (Галатяни 5:13, 14). Божиите закони очертават граници, които са безопасни и благотворни. Неговият закон не цели да те ограничава и пречи; той тренира и направлява волята ти. Божият закон те пази да не се заблудиш, излизайки извън границите на това, което е най-добро за теб и другите. Павел поучава младия Тимотей: „А ние знаем, че законът е добър, ако го употребява някой, както Бог е предназначил“ (1 Тимотей 1:8). Когато Исус Навин се приготвя да влезе в Ханаан, земята на обещанието и изобилието, Бог го насочва към закона и неговите обещани благословения: „Само бъди силен и твърде храбър, за да постъпваш внимателно според целия закон, за който слугата Ми Мойсей ти даде заповед; не се отклонявай от него нито надясно, нито наляво, за да имаш добър успех, където и да идеш“ (Исус Навин 1:7-9). „Един на друг си носете теготите и така изпълнявайте Христовия закон“ (Галатяни 6:2). Това е повече от вършенето на нещо добро, това е правилното нещо, което трябва да вършим. Любовта, действаща и видима, се покорява на Христовия закон. Ако искаш животът ти да бъде благословен и богат на удовлетворение и щастие, търси възможности да служиш на другите, споделяйки техните тревоги и грижи, дори когато имаш собствени проблеми. Когато поемаш товара на другите, правейки техния път малко по-лесен, Бог ще поеме твоя товар. Измествайки фокуса от себе си върху другите, ще промени живота ти.  „И Господ преобърна плена на Йов, когато той се помоли за приятелите си“ (Йов 42:10). Моят приятел, Харолд, казва така: „Това, което правиш да се случва на другите, Бог ще направи да се случи на теб“. Открих, че това е вярно за живота ми. Ти имаш най-голяма полза от щедростта и добрината, които показваш към другите. Христовият закон е неотменим закон. Покорявай му се и ти ще успяваш и благоденстваш: „Колко обичам аз Твоя закон!“ (Псалм 119:97). Молитвата ми за теб днес е: научи се да обичаш и почиташ Божия закон.

Поеми отговорност!

„Аз съм невинен за кръвта на Този праведник, отговорността е ваша“ (Матей 27:24) „Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш“ Поеми отговорностКогато религиозните водачи обвиниха Исус пред Пилат, римският управник го разпита и обяви: „Не намирам вина в този човек“ (Лука 23:4). Той можеше да освободи Исус с една дума, но не го направи. Вместо това той: „Взе вода, изми ръцете си пред тълпата и каза: „Не съм виновен за смъртта на този човек, отговорността е ваша“ (Матей 27:24). Имаше достатъчно вина във всички. Измивайки ръцете си, Пилат се надяваше, че е приключил с въпроса, но е запомнен най-вече с това единствено действие, отколкото с нещо друго, което е казал или направил. Измиването на ръцете е станало символ на опита да се прехвърли вината към друг чрез отхвърляне на личната отговорност. Кой не е чувал детските оправдания за лошо поведение: „Той ме удари пръв… Тя започна първа“. Ако искаме да обвиним някой друг, винаги ще намерим извинение за собственото си поведение. Поемането на отговорност не е естествено – то трябва да бъде преподавано и научено. Никога не бъркай извиненията с причини. Ако търсиш да обвиниш някого или нещо за провалите и недостатъците си, винаги можеш да намериш извинение защо не си направил правилното нещо и не си този, който е трябвало да бъдеш. Да прехвърляш вината е постъпка на страхливец, но е практика стара, колкото човешката раса. Случило се е за пръв път точно след сътворението и продължава до днес. Отхвърлянето на личната отговорност чрез приписване на вина, не е нищо ново. В Едем Ева беше изкушена и с готовност включи Адам (Битие 3:1-3). Когато непокорството им беше разкрито, Ева обвини изкушението, Адам обвини Ева, а после дори и Бога. „И човекът отвърна: Жената, която си ми дал за другарка, тя ми даде от дървото и ядох. И Господ Бог каза на жената: Какво е това, което си сторила?“ (Битие 3:12, 13). Бог, който винаги е справедлив и прав, потърси лична отговорност и отсъди съответни последствия за измамника, после за Ева и накрая за Адам. Бог ще държи всеки човек отговорен за собствените му мисли, чувства, думи и действия (Римляни 14:12, 13). И така жребият беше хвърлен в човешките сърца и история. Ти сам избираш и носиш своето духовно наследство – Адам или Христос. Благочестивият характер изисква да поемаш лична отговорност, за да се променяш и да растеш. Другите ще носят вината за своя избор. За твоя избор, обаче, ти трябва да поемеш отговорност (Римляни 2:6-11). Когато Петър попита как Бог ще постъпи с Йоан, отговорът на Исус беше ясен и по същество: „Какво значение има това за теб? Ти ме следвай!“ (Йоан 21:18-22). Да бъдеш последовател на Христос не е нещо сложно – нужно е само да Го следваш. Твоята отговорност пред Него е лична, точно както и решението ти да Го следваш. Остави Бог да се оправя с моралните слабости и духовните провали на другите, а ти пази сърцето си чисто пред Него (Матей 7:1-5). На кръста Единственият, който нямаше никакви лични грехове, пое пълна отговорност за твоите и моите (2 Коринтяни 5:21). Праведният ще се отнесе към всеки един от нас с милост и истина. „Законът беше даден чрез Моисей, но благодатта и истината дойдоха чрез Исус Христос“ (Йоан 1:14-18). Молитвата ми за теб днес е: гледай само към Исус. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории