• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘надежда’

д-р Сара Хюит

Дързост в изпитанията

Апостолите имаха дързост във време на изпитание. Те не се отказаха от вярата си, те не спряха да говорят. Защо? Какво им даваше сила и защо продължаваха да говорят за Исус Христос?

Предпочитано бъдеще

„Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже“ (Авакум 2:3) „Бог те е направил за това, което е предвидил за теб“ Предпочитано бъдещеТри думи са били важни в живота ми: видение, страст, мисия. Всички те са решаващ елемент в християнския живот и израстване. Видението води до истинска страст да бъдеш угоден на Бога. Страстта изяснява поглъщащата мисия, за която Исус те е изкупил. Мисията те поставя рамо до рамо с Бога в работата за Неговото царство. Размишленията ми днес са относно библейската концепция за видението. Видението е съществено, а не въпрос на избор. Видението от Бога може да мотивира, да даде сила, да фокусира и да поставя граници. Библията предупреждава: „Където няма видение, народът се покварява“ (Притчи 29:18). Успехът и удовлетворението идват от разгръщащото се видение на една непроменима истина: Бог те е направил за това, което е предвидил за теб. В Неговия план могат да бъдат намерени най-големите ти стремежи: „Според вечното намерение, което Той изпълни в Христос Исус, нашия Господ“ (Ефесяни 3:11). Веднъж чух видението от Бога да се описва като „вътрешна картина за предпочитаното бъдеще“. Това описание ми харесва при положение, че вътрешната картина носи Божиите отпечатъци. Едно „предпочитано бъдеще“ има силата да изтрие миналото неудовлетворение, да даде насока на настоящето и да даде на бъдещето сила, надхвърляща всички очаквания. Видението от Бога носи очакване, което ободрява душата ти. Не се опитвай да си представяш бъдещето, така както ти го искаш, като очакваш Бог да одобри и да изпълни списъка с желанията ти. Божието видение за бъдещето ти идва директно от Него. Всичко по-малко е недостойно за нужната жертва на сърцето ти и усилия. Соломон отбеляза: „Има много мисли в сърцето на човека, но намерението на Господа ще устои“ (Притчи 19:21, виж и Притчи 16:9). Твоите планове за Бога може би ще имат някакъв малък успех. Божиите планове за теб със сигурност ще успеят, надхвърляйки всяко очакване. Божието предпочитано бъдеще е винаги твоята най-добра и удовлетворяваща възможност. Твоето вътрешно видение за предпочитаното бъдеще може да изглежда обаятелно и да е интересно да говориш за него, но няма да постигнеш нищо без изключително посвещение. Видението от Бога се превръща в практично и свято задължение. Ако не успееш да се посветиш на Божието видение напълно, нуждите и спешните неща ще насочат усилията и дейностите ти в неправилна посока. Това ще те отдалечи от светите стремежи, които първоначално са били скъпи на сърцето ти. Без да забележиш ще заживееш живот с по-малко значение и удовлетворение, отколкото съдбата ти в Христос. Бъди мъдър и верен настойник на мечтите, които Бог поставя в сърцето ти (Лука 12:42-44). Един приятел подари на Гейл табелка с надпис: „Ако не внимаваш тя ще те включи в плановете си“. Те добре познаваха жена ми. Бог е същия. Той копнее да те включи в плановете Си. „Защото Аз зная мислите, които мисля за вас, заявява Господ, мисли на мир, а не на зло, да ви дам бъдеще и надежда“ (Еремия 29:11). За да постигнеш бъдещето и надеждата, които Той има за теб, трябва да следваш Неговите планове. Давид се радваше: „Бог – пътят Му е съвършен, словото на Господа е изпитано“ (Псалм 18:30). „Защото видението се отнася за определено време, бърза към края и няма да излъже. Ако се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Ти правиш предпочитаното си бъдеще реалност като живееш последователно според това, което си видял в духа си и си почувствал в сърцето си. Бъди верен да обмисляш всеки избор, защото той или допълва, или е в разрез с целите ти. Щедро давай време и ресурси на това, което най-добре служи на Божието видение в сърцето ти. Молитвата ми за теб днес е: дръж здраво видението, което маркира приключенията напред.

Духовна интимност

„За да позная Христос…“ (Филипяни 3:10) „За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията“ Духовна интимностЖивотът има нужда от смисъл и цел. Целта трябва да е достатъчно голяма, за да преодолееш усилията, които той изисква от теб да положиш. Този, който не намира смисъл да положи нужните усилия, за да постигне нещо, няма необходимото вдъхновение и мотивация. Най-голямата цел е да познаем Исус Христос на практика, лично и интимно. Неговото намерение е: „Да познаете Христовата любов, която никое знание не може да обгърне, за да се изпълните в цялата Божия пълнота“ (Ефесяни 3:17-20). Само интелектуалното познание е недостатъчно за личното познаване на Христос – това, което Павел търсеше. Той желаеше преобразяваща опитност на душата и духа, коята откупва сърцето и завинаги променя желанията и посоката на живота (Римляни 7:15-26, Деяния 9:1-6). Като следствие на това познание, Павел посвети живота си на Христос, без да изключва и жестоките смъртни заплахи. „Но не се скъпя за живота си, като че ми се свиди за него, в сравнение с това, да изкарам пътя си и служението, което приех от Господа Исуса, да проповядвам благовестието на Божията благодат“ (Деяния 20:22-24). За духовната интимност е важно да има цялостност на взаимоотношенията. Информация, без съответната опитност, е само интелектуално знание без цялостност на взаимоотношенията. Това, което имам предвид е, че цялостност на взаимоотношенията означава пълно и истинско предаване на Бог или на другите. Истинността е единствената трайна основа за истинска интимност. Още по-лошо – интелектуалната информация, без съответната духовна опитност, пречи сериозно на истинските и живи взаимоотношения с Бог. Като млад студент в колежа, подготвяйки се за служение, аз се молех страстта на Павел за Христос да бъде и моя: „Да позная Него, силата на Неговото възкресение и общението в Неговите страдания, ставайки съобразуван със смъртта Му“ (Филипяни 3:10). Този стих остана до ден днешен „стиха на моя живот“. Думите на Павел показват целта и смисъла на моя живот. Посветил съм живота си на това – ежедневно, лично и от опит да познавам Исус Христос като Спасител и Господ. Страстното желание на Павел „да познава Христос“ показва една интимност, на която не може да се намери паралел и която пренебрегва страданията и жертвите. Същият израз се намира и в Стария завет: „И Адам позна жена си Ева; и тя зачна…“ (Битие 4:1), а също така и в Новия завет, давайки израз на скептичността на Мария, когато получава вестта от ангела: „Как ще бъде това, тъй като мъж не познавам?“ (Лука 1:30-38). Думата означава знание, получено от опит, което чрез усилие създава и освобождава нов живот. Не се задоволявайте да знаете за Бога, без от опит да познавате Христос, лично и мощно. Всичко по-малко е недостатъчно. Павел желаеше страстно среща с Христос, която да освободи Божията мощ и нов живот в него и чрез него. Такава духовна интимност свидетелства за себе си чрез сила на живота, която е свързана и чийто източник е възкресението на Исус Христос (Ефесяни 1:17-21). Силата на Неговото възкресение никога няма да се покаже недостатъчна, каквото и да срещнеш в живота си. В Христовото възкресение, Бог превръща очевидното поражение в славен триумф. Всяко разрушено нещо в живота ти може да се поправи. Това, което изглежда вяло и безжизнено, може да получи живот изобилно. Ако желаеш нещо друго повече от Него, тогава страстта да Го познаваш така, както Той иска да бъде познат, просто ти липсва. Исус беше ясен: „А това е вечен живот, да познаят Тебе, единия истинен Бог и Исуса Христа, Когото си изпратил“ (Йоан 17:3). Съществува дълбочина на взаимоотношенията, която е резултат от интимното общуване с Бог чрез Христос. Само тогава ще узнаеш силата, която изтича от Неговото възкресение във всяко обстоятелство на твоя живот, където и да ходиш, където и да живееш, всеки ден. Молитвата ми за теб днес е: познай Исус така, че никога вече да не си същия.

Изобличение и осъждение

„Когато сърцето ни осъжда… Бог е по-голям от сърцата ни“ (1 Йоан 3:20) „Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне“ Изобличение и осъждениеИма моменти, в които се държим лошо. Това води до тъга, а понякога до срам. Опитваме се да го пренебрегнем, но едно вътрешно напрежение прави това доста трудно. Истинският проблем не е в това, че не сме отговорили на очакванията и критериите на околните. Тъгата и срамът идват от накърнената ни самооценка. Това разпознаване е добър знак за здравословна, дадена от Бога чувствителност. „Изискваното от закона е написано в сърцата им. Свидетел за това е и съвестта им. Понякога разумът им подсказва, че са извършили грях и това ги прави виновни, а друг път разбират, че са извършили добро и това ги прави невинни“ (Римляни 2:14, 15). Има ли по-важно нещо от това да различаваш доброто от злото? Бог не оставя това на личната ни преценка (Яков 4:17). Святият Дух, който е в нас се наскърбява, когато пренебрегнем вроденото ни разбиране за добро и зло. И все пак това е преживяване, познато на всеки. „Защото всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога“ (Римляни 3:23). Святият Дух е подарък от Бога и арбитър на Божието слово и закон, записан в сърцата ни и отразен в съвестта ни (Деяния 24:16). Павел укори последователите на Христос в Ефес: „И не оскърбявайте Светия Божи Дух, с Когото сте запечатани за деня на избавлението“ (Ефесяни 4:30). Тези, които непрекъснато пренебрегват гласа на Святия Дух, рискуват това, което Библията описва така: „Хора, които лъжат, чиято съвест е прегоряла“ (1 Тимотей 4:2). За упоритото сърце злото изглежда добро, а доброто – зло. Повярвай ми, това не е място, на което искаш да се окажеш (Йоан 3:19, 20). Пренебрегването на вътрешното ни неудобство и нежното напомняне на Святия Дух, който идва, за да „изобличи света грях, за правда и за съд“ (Йоан 16:8), ще доведе до чувството за вина и съответно до срам. Трябва да правиш разлика между изобличението и осъждението. Библията ясно казва: „И тъй, сега няма никакво осъждане за ония, които са в Христа Исуса и живеят не по плът, а по дух“ (Римляни 8:1, 2). Бог изобличава, дявола осъжда. Двете действия могат да изглеждат подобни, почти неразличими, но са съвсем различни. Разликата е в тяхната цел и резултат, а не в съжалението и в емоциите, които чувстваш.
  1. Определи целта. Уверявам те, че Бог не изпрати Сина Си, за да те осъди. Той дойде, за да те спаси. Библията заявява: „Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез Него“ (Йоан 3:17). Дяволът от друга страна е описан като „обвинител“ (Откровение 12:10). Той иска само да ти навреди (Йоан 10:10).
  2. Прецени резултатите. „Кой е онзи, който ще ни осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и беше възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който ходатайства за нас… Нищо не може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христос Исус, нашия Господ“ (Римляни 8:33-39). Изобличението дава надежда за възстановяване, а осъждението заплашва с отхвърляне. „Ще успокоим сърцата си пред Бога, когато съвестта ни осъжда; защото Бог е по-голям от съвестта ни и знае всичко“ (1 Йоан 3:19, 20). Изобличението води до покаяние, осъждението води единствено до съжаление.
Молитвата ми за теб днес е: сърцето ти да почива спокойно в Бога. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории