• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘мъдрост’

Думите имат значение

Думите имат значение

Твоите думи показват какво съхраняваш в сърцето си

„Нека думите на устата ми … бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ“ (Псалм 19:14)

Думите имат значениеДумите имат по-голяма сила, отколкото ти можеш да си представиш. Те имат много по-голямо значение, отколкото си мислиш – както за този, който ги изговаря, така и за този, който ги чува. Думите се изговарят лесно, бързо се чуват и, понякога, още по-бързо се забравят, но не винаги. И освен това, ние сме склонни да помним тези думи, които би било по-добре да забравим. Доброто, които човек чува сякаш твърде бързо се губи сред многото неща в живота, които ни разсейват, докато други, по-малко полезни думи, могат да заседнат задълго в нашата памет. Избирай мъдро думите, които говориш. Думите имат значение, защото те притежават мощ отвъд нашите представи. Всичко, което е създадено е било извикано в съществувание чрез Божието Слово. Новият Завет обяснява по-нататък: „С вяра разбираме, че световете са били устроени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща.“ (Евреи 11:3). Думите са ценен дар, когато се използват любезно и мъдро. Твоите думи имат силата да лекуват и да нараняват; използвай ги, за да лекуваш. С думи можеш да окуражаваш и да обезкуражаваш; използвай ги да окуражаваш. Помня, че мама казваше: „Ако не можеш да кажеш нещо добро, по-добре нищо не казвай.“

Разсъждавай  внимателно над думите си преди да ги кажеш. Помисли внимателно какви ще бъдат чувствата ти, ако чуеш тези думи за себе си, вместо ти да ги изговориш. Библията предлага мъдър съвет: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго.“ (Колосяни 4:6). Солта има две важни свойства: да съхрани и да подчертае. Твоите думи трябва да правят същото.

Сега нека насоча вниманието си към този важен момент – как говорим сами на себе си. Думите, които казваш на себе си са също толкова важни, ако не и повече, от думите, които казваш на другите. Както винаги Библията ни дава инструкции:  „Вслушай се в гласа на викането ми, Царю мой и Боже мой, защото на Теб се моля….  Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, ГОСПОДИ, канара моя и мой Изкупител!“ (Псалм 5:1 и Псалм 19:14). Има нерушима връзка между твоето публично говорене и твоите размисли. Във времето, когато общественото мнение беше неблагоприятно и застрашаващо  „Давид се укрепи в ГОСПОДА, своя Бог.“ (1 Царе 30:6).

Не си повтаряй проблемите или миналото; това ще те обезкуражи още повече. Спомни си за Бог и Неговата мощ, за Неговите обещания; това е окуражително. Чудил ли си се някога какво си е казал Давид, за да се укрепи? Дали си е спомнил деня на бойното поле, когато Голиат беше предаден в ръката му? Дали си е спомнил за миналата вярност на Бог? Или за Божиите обещания? Или за Божията мощ? Или историята, която Бог твореше през неговия живот? Каквото и да си е казал и помислил, той се укрепи в Господа. Наскоро чух интересно изявление: „Не се слушай. Говори си.“ Нека това, което си говориш  да бъде приповдигащо и вдъхновяващо. Никога не говори на себе си по начин по-лош, отколкото би говорил на другите. Не си налагай негативни мисли било за теб, било за обстоятелствата, в които се намираш. Бъди така мъдър в това, което говориш на себе си, както трябва да бъдеш внимателен в това, което говориш на другите. Размислите на твоето сърце и ум трябва да бъдат съдържателни, оздравяващи и вдъхновяващи. „… а се изпълвайте с Духа;  като си говорите с псалми и химни, и духовни песни, като пеете и възпявате в сърцето си Господа;  като винаги благодарите за всичко на Бог и Отец в Името на нашия Господ Иисус Христос;“ (Ефесяни 5:18-20). Твоите думи показват какво съхраняваш в сърцето си.

Моята молитва за теб днес е: Да бъдеш благодатен в думите си към и за другите.

снимка: Интернет

Свято страхопочитание

Святият страх от Бога ти дава да разбереш, че ти не си Бог

„Страхът от Господа е начало на мъдростта…“ (Притчи 9:10)

Свято страхопочитаниеИма времена, неща, ситуации и хора, които ни дават сериозно основание да сме внимателни. Здравословният страх може да е животоспасяващ, но повечето страхове не са здравословни. Нездравословните страхове са невротични, разрушаващи мира и задушаващи радостта. Невротичният страх те изнемощява. Страхът преувеличава твоето въображение и изкривява възприемането на реалността. Страхът ограничава очакванията ни и ги свежда до възможно най-ниската степен. Бебето се ражда само с два страха – страхът от падане и страхът от силни шумове. Другите, за жалост, се научават в жизнения процес. Посрещането и преодоляването на страха по един градивен начин е особено важно за нашето емоционално и физическо добруване. В Библията намираме много мъдрост, която ни помага да разграничаваме полезния страх, от този, който би ни наранил. Соломон, чието най-голямо желание бе мъдростта (прочети 2 Летописи 1:7-11) научи къде започва нейното начало. „ Страхът от ГОСПОДА е начало на мъдростта и познаването на Светия е разум.  Защото чрез мен ще се умножат дните ти и ще ти се прибавят години на живот.“ (Притчи 9:10-11). Библията има много какво да каже за страха от Господа. Хората погрешно го отъждествяват с другите страхове, които в основата си са свързани с лична опасност и зло. Виж Притчи 29:25. Страхът от Господа няма нищо общо с естествените страхове, освен тогава, когато не се разбира правилно. Адам и Ева се скриха от Бога и след това Му обясниха :“Чух гласа Ти в градината и се уплаших, защото съм гол, и се скрих.“ (Битие 3:10). Страхът им бе породен от недостатък в техния характер, а не от недостатък в Божия характер. Божият отговор? Той осигури покривало за техния срам и им обеща Спасител. Как да не обичаш такъв Бог?! Мисля, че много хора имат изопачено разбиране на страха от Бога. Един човек, който нито познава Божията свята природа и праведен характер, нито е отдаден на непроменимата Истина в Божественото Писание, разкриваща Бога, може да живее под фалшивия страх какво може да му стори Бог. Всъщност трябва да се страхуваш от това, което ти можеш да сториш на Бога – пренебрегвайки Го като не Му се подчиняваш, не Му вярваш, разочароваш Го или Го представяш погрешно на другите. Много по-вероятно е ти „да нараниш Бог“ с начина, по който се отнасяш към Него, отколкото Той изобщо някога да те нарани.

Попаднах на един цитат, над който заслужава да размислим: „Страхът от Бога е дълбоко осъзнатото и здравомислещо признание, че ние не сме Бог.“ Към това аз бих прибавил: „… и свято признание, че Той е.“ Нездравословните страхове са често резултат от неведение относно Божието съществувание или инатливо неверие в Неговата грижа и характер. Ще ти е от полза да разбереш какво Библията нарича страх, тъй като това се отнася до взаимоотношенията  ни с Бога. Това е по-скоро отношение на уважение и благоговейно страхопочитание, и блажена обич, отколкото отрицателна емоция. Практическите елементи на страха от Господа и почит към Него са: ясно разбиране на Божията природа, искрено и чисто подчинение на Божието Слово и чисто сърце в Божието присъствие.

Много харесвам как Библията описва, че „вярващите ходеха в страх от Господа и в утехата на Святия Дух“ (Деяния на апостолите 9:31). Утехата на Духа изглежда пропорционална, ако не и зависима, от твоята отдаденост да ходиш в страх от Господа. Искам да бъда един от тези, които ценят праведния страх от Господа, защото не искам никога да се отделям от утехата на Святия Дух. Вярвам, че ти ще изследваш и ще решиш, че желаеш същото.

Моята молитва за теб днес е: Да оцениш много високо святата почит към Бога и Неговата мъдрост.

снимка: Интернет

п-р Людмил Арсов

Изграждай с думите си

Изграждай с думите си – колко важно е да използваме езикът си правилно! Библията ни говори за силата на думите, които излизат от устата ни. С тях можем да събаряме, можем и да изграждаме и подкрепяме. Да научим заедно какъв е Божият план за нашите думи.

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории