• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘любов’

Да говорим истината

Да говорим истината

„Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина“ (Ефесяни 4:25

„Недей да правиш истината повече или по-малко от това, което е“

Да говорим истинатаТрябва да сме много внимателни как се отнасяме към истината. Трябва да я ценим, когато я говорим и когато я чуваме. Не можем да я променяме или нагаждаме така, както на нас ни е удобно. Недей да правиш истината повече или по-малко от това, което е. Правната система на САЩ изисква всеки свидетел да бъде заклет в истинност със следните думи: „Заклеваш ли се официално да казваш с Божията помощ истината, цялата истина и нищо друго освен истината?“. Това е така, защото истината е жизненоважна, особено когато съдбата и благоденствието на друг са под въпрос. Очевидно е възможно да казваме истината, но въпреки това да се изкушим да пропуснем онази част от нея, която не ни е удобна. Също така е възможно да кажем цялата истина, но да прибавим нещо от себе си и по този начин да представим нещата погрешно.

Едно нещо или е вярно, или не е – истината няма нюанси. За някои хора тя е „хлъзгава идея“. Днес светът е толкова объркан относно истината, колкото беше и самия Пилат, когато попита Исус: „Какво е истина?“ (Йоан 18:38). От друга страна има хора, които са твърдо решени винаги да казват истината, като по този начин превръщат това в порок. Те често цитират стихове от Библията, като ги използват „за разрешение“ да говорят, независимо колко хора нараняват… и твърдят, че „говорят истината с любов“ (Ефесяни 4:15). За съжаление, много често те са по-загрижени за тяхната представа за истината, отколкото за любовта (Виж Филипяни 4:8-9).

Любовта не е само чувство, което притежаваме. Тя е загрижено взаимоотношение, в което човека до теб знае без съмнение, че ти се стремиш към най-доброто за него. В случаите, когато това не е така, то ти не си най-подходящият човек да говориш каквото и да е. В този случай за теб е по-добре да замълчиш. Първо опитай да изградиш и оправиш взаимоотношението до степен, в която отново ще спечелиш правото да въздействаш в живота на човека до теб. Само по този начин може да има добри резултати – за теб и хората около теб!

Много често чуваме тази фраза: „Казвам това, защото те обичам“. Бъди нащрек всеки път, когато чуеш подобно изказване. Не си представям Исус да казва това. Той никога не скриваше истината, заради всеотдайната Си любов. Той дори каза на учениците Си: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“ (Йоан 16:12-13). Както Христос зачиташе чувствата на другите, така и ние трябва да го правим (Виж Колосяни 4:6 и Ефесяни 4:29-32). Знаете ли какво открих? Желанието ми да казвам истината, дори тя да е болезнена, може просто да говори, че искам да бъда чут, а не толкова, че слушателят ми има нужда да я чуе. Опитвам се да съм внимателен в преценката си, когато говоря истината за друг, а в същото време не искам да слушам какво истината казва за мен. Исус даде добър пример, който да следваме (Лука 6:31).

Молитвата ми за теб днес е: живей истината в цялост; говори я със състрадание.

Сподели

Силата на езика

Силата на езика

Думите помиряват различията или усилват несъгласията.

„Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго“ Колосяни 4:6

Езикът е ключово важен за общуването и при координирането на общите усилия. Без комуникация много от усилията ще са напразни, постиженията ще са нищожни, взаимоотношенията тягостни, а неразбирателствата безбройни. Не мислим много за думите, но със сигурност често ги използваме. Едно проучване на Калифорнийският университет от 2013 разкрива, че жените изговарят средно по 20 хиляди думи на ден, докато мъжете изговарят средно 7 хиляди думи за същия период. От съображнеия за сугирнуст, ще откажа да коментирам това изследване. 😉 По мое мнеие обаче, ако статистиката включва съобщенията, които изпращаме ежедневно чрез Facebook, Twitter, Instagram, Snapchat и другите социални мрежи числото ще е много по-високо.

Силата на езикаТова, което казваш има значение, а това как го казваш – дори повече. Многословието и децибелите не са толкова важни, колкото истинността на това, което казваме. Колко по-трудно би било общуването без различните характеристики на общуването и как се чувстваме, когато не разбираме езикът, на който ни говорят. Комуникацията е важна. Общуването, което ни изгражда е ключово важно.

Още от най-ранно детсво човек учи и използва думи и едновременно с това обогатява речника си. Важно е да имаме предвид страхотната и понякога ужасна сила на думите, които изговаряме и възможното въздействие, което те имат върху нас и другите – да помагат или да вредят. „Думите убиват и думите дават живот. Те са или отрова, или сладък плод – ти избираш“ Притчи 18:21 (съвременен превод).

С думите може да нараниш сърцето или да го излекуваш. Думите помиряват различията или усилват несъгласията. Думите изразяват истината или дават глас на лъжата. С тях градиш приятелства или рушиш доверието. Думите насърчават или събарят. Думите поощряват или порицават. Това, което не осъзнаваме е, че когато нараняваме някой с думите си, ние нараняваме и себе си, макар и да не виждаме това веднага. Избирай думите си внимателно. Изговаряй ги с добро отношение.

Може би сте чували, че „дума дупка не прави“, но това всъщност не е вярно, нали? Много от нас носим със себе си думи, изречени отдавна към нас и болката свързана с тях. Понякога изговорени от нас, понякога към нас, лошите думи могат да оставят дълбоки следи, които дълги години да ни измъчват. Необмислените думи обезценяват творческата им сила и възможността да ги използваме градивно.

Божието мнение по този въпрос ясно. „С него благославяме Господа и Отца и с него кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословение и проклятие! Братя мои, това не трябва да бъде така“ виж Яков 3:1-11. Бог гледа на думите ти сериозно, защото знае силата и потенциала – за добро или за зло, за полза или за вреда. Той ни предупреждава: „Добрият човек от доброто си съкровище изважда добри неща; а злият човек от злото си съкровище изважда зли неща. И ви казвам, че за всяка празна дума, която кажат човеците, ще отговарят в деня на съда. Защото от думите си ще се оправдаеш и от думите си ще се осъдиш“ виж Матей 12:33-37.

Нека помним, че само със слово Бог сътвори това, което виждаме и познаваме и със слово поддържа творението и до днес. „С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, така че видимото не стана от видими неща“ Евреи 11:3. Ти и аз нямаме тази Божествена творческа сила, но като сътворени по Божия образ трябва да разбираме, че думите ни са много повече от звуци, които изговаряме и после забравяме. В думите има семе за живот и благословение, те носят духовна сила, много по-голяма и динамична от буквите и звуците в нашия език.

Ап. Павел ни предупреди, че Бог претегля думите ни. Тази реалност ни води до молитвата: „Думите на устата ми и размишленията на сърцето ми нека бъдат угодни пред Тебе, Господи, канара моя и избавителю мой“ Псалм 19:14. Това, на което даваш пристан в сърцето си винаги намира начин да се изрази в думите ти. Ето един практичен, угоден на Бога съвет: „Това, което говорите, да бъде винаги с благодат, подправено със сол, за да знаете как трябва да отговаряте на всекиго“ Колосяни 4:6.

Молитвата ми за теб днес е: Да мислиш за силата и потенциала на думите – за добро или за зло.

благодат и даване

Благодат и щедрост

Не задържай благословения, за да бъдеш винаги благословен.

„Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ 2Коринтяни 9:11 SPB

Като цяло, хората искат да бъдат щедри, но даването не ни се отдава лесно. И най малкото дете здраво стиска в ръра играчката, която е сграбчило. Тази вродена склонност сякаш остава с нас завинаги. Струва ни се по-естествено да се вкопчваме в нещата, вместо да ги освобождаваме. Животът ни преминава в събиране, трупане и складиране и колкото повече има човек, толкова по-трудно става да дава. Притежанията ни карат да искаме да имаме повече.

благодат и даванеВ Библията обаче виждаме нещо различно – щедростта е пътят към изобилието и благословението. Цар Соломон прави следното наблюдение: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ Притчи 11:24-25. Не задържай благословения, за да бъдеш винаги благословен. Докато растях, често чувах баща ми да казва: „Можеш да даваш без да обичаш, но не можеш да обичаш без да дадавш“. Открих, че това е точно така.

Апостол Павел беше удивен от Божията щедрост и благодат. „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство“ Ефесяни 3:8. От  благодатта, която ни е дадена идва още по голяма благодат за даване, заради преливащото ни с благословения сърце. Павел беше напълно пленен от това „неизследимо Христово богатство“. Исус учеше: „давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ Лука 6:38.

Първата стъпка в благодатното даване е да осъзнаем, че всичко принадлежи на Бога и че всичко, което имаш идва от Него. „А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, за да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога“ 2Коринтяни 9:10-11. Бог те снабдява, умножава, увеличава и обогатява, когато избереш да даваш щедро.

Бог е постановил принципът на сеитба и жътва. Този принцип е много простичък. Първо, жънеш, каквото си посял. Второ, жънеш много повече, отоклкото си посял. И най-важното, не жънеш нищо, ако не си посял нищо. „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ 2Коринтяни 9:6-7. Моят дядо казваше на църквата, която пастируваше: „Не давай докато боли. Давай докато спре да боли“. И беше прав. Само така можем да преживеем благодатта на даването.

Даването не е въпрос на пари. В даването става въпрос за любов, за сърце, за Бог и за другите. Там където даването е ограничено, любовта е недостатъчна. Кой не е виждал малко дете да носи цветенце на майка си с думите: „Обичам те, мамо“. Любовта винаги търси начин да се изяви, точно както Божията любов.

Когато даваш щедро и с благодат, ти се уприличаваш на Небесния баща. Исус каза: „Не се страхувай, малко стадо, защото вашият Баща иска да ви даде царството“ Лука 12:32 SPB. И кой може да збрави най-познатия от всички стихове: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, та да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ Йоан 3:16. Даването е семейна черта в дома на нашия Небесен Баща. Новата година е добро време да практикуваме даването – щедро и с благодат.

Молитвата ми за теб днес е: да даваш щедро, според благодатта, която си получил. 

 

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории