• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘избор’

Преодолей го

Преодолей го

Любовта и прошката са винаги правилния отговор

„…отърсете прахта от нозете си.“ (Матей 10:14)

Преодолей гоВ нашия всекидневен живот, всеки един от нас натрупва излишен умствен, емоционален и духовен багаж. Всички, както и ти, сме способни да кажем, да направим или да се държим по начини, които са, меко казано, безполезни. Думите, действията и отношението във всекидневните ни взаимоотношения оказват много по-голямо въздействие, отколкото ни изглежда на пръв поглед. Така ние събираме и задържаме в нашите спомени и емоции разочарования и болка, които ни нараняват.

След известно време забравяме бързо много от дребните обиди. Очевидните обиди, които не можем да подминем лесно, постепенно анализириме и накрая ги пренебрегваме. Друг път, обаче, чувствата на неразбирателство и несправедливост могат да заседнат в психиката ти по-дълго, отколкото е полезно за твоето емоционално здраве. Съветът на Исус е прост. Преодолей го. Това е реалността. Ти не можеш нито да контролираш, нито да промениш това, което друг човек реши да каже или да направи. Но ти можеш да направиш избор какво да кажеш или да направиш в отговор. За твое добро и за доброто на другия, ти трябва да направиш този избор.

В този ред на мисли да простиш и да забравиш е добър съвет. Когато си предизвикан се случва едно от тези две неща – или реагираш, или отговаряш. Те са подобни, но не съвсем еднакви. Когато си наранен може да се случи всяко едно от двете. Реагирането изостря проблема, отговорът предлага помирение. Когато съветвайки обяснявам този принцип, аз описвам човек, хвърлящ гумена топка срещу стена. Реакцията на топката зависи от две основни условия – силата, с която топката е хвърлена и колко твърда или мека е стената.

Началната сила не е в твоя власт; ти не можеш нито да я контролираш, нито да я промениш. Как да посрещнеш силата е изцяло твое решение. Естествената реакция е да отговориш със сила равна или по-голяма от началната. Ако човек ти крещи гневно, твоята спонтанна реакция е да закрещиш обратно в отговор и така нещата ескалират. Ето как и кога има наранени чувства и разрушени взаимоотношения, обикновено временно, но понякога и за постоянно. Духовният отговор поема думите или делата на другия и отвръща с любезност на грубостта.

Като момче, когато влизах вкъщи, мама ми напомняше: „ Алън, избърши си краката отвън. Не искам да цапаш чистия под.“ Съветът на Исус към Неговите ученици беше подобен, само че Той говореше за това, което се натрупва в нашите мисли и чувства във всекидневния ни път.“ И ако някой не ви приеме, нито послуша думите ви, когато излизате от дома му, или от онзи град, отърсете праха от нозете си … мирът ви нека се върне към вас.“ Прочети Матей 10:11-14. Не продължавай пътя си без Божия мир, с който си дошъл; не тръгвай с рани, които не си донесъл. Божият отговор е винаги по-добър от естествената реакция. Любовта, разбирането и прошката са винаги правилния отговор. В Проповедта на планината Исус беше ясен: “… молете се за тези, които ви правят зло, … правете така, както искате на вас да ви правят, … бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден.“ Прочети Лука 6:27-38.

Моята молитва за теб днес е: да предадеш делото си в Неговите способни ръце.

снимка: Интернет

Радостта е избор

„Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни“ (Яков 1:2)

„Радостта е избор, преди да се превърне в емоция“

Радостта е изборНаправи радостта свой избор – особено след като наскоро празнувахме Рождество Христово. Съществува сред нас едно пожелателно, но погрешно предположение, че на добрите хора се случват само добри неща, а лошите неща се случват на тези, които си го заслужават. Исус ни напомня: „Бог прави слънцето Си да изгрява на злите и на добрите, и дава дъжд на праведните и на неправедните“ (Матей 5:45). Понякога изглежда така, сякаш злият процъфтява, а добрият страда (Псалм 73:1-17).

Както известна мяра на Божията милост и благословение слиза върху всички, без значение от техните заслуги, така е и с битките, и скърбите. Историята на Йов е доказателство за това. Тази реалност може да е смущаваща, особено когато минаваш през неоправдана болка и чувстваш, че начинът ти на живот би трябвало да те защитава от това.

Времената и ситуациите на страдание са неизбежни. Библията е много честна в това отношение, Исус каза: „В света имате скръб, но дерзайте: Аз победих света“ (Йоан 16:33). Някои неща могат да ти се случат, просто защото случайно си се озовал някъде, а не заради това кой си и какво си направил. Яков добавя този практичен съвет: „Считайте го за голяма радост, братя мои, когато падате в разни изпитни, като знаете, че изпитанието на вашата вяра произвежда твърдост. А твърдостта нека извърши делото си съвършено, за да бъдете съвършени и цели, без никакъв недостатък“ (Яков 1:2-4). Радостта е избор, преди да се превърне в емоция. Когато изпитанията те заобиколят, твоето сърце има възможността да избере радостта.

Когато посетих Англия и великолепните исторически замъци там, научих за тази част от замъка, която е най-защитена и непревземаема. Това е мястото на последно убежище, към което можел да прибегне кралят и неговите лоялни защитници, за да се прегрупират и устоят на най-силната вражеска атака. Тайното място, където кралят е защитен, когато заплахата е неминуема, мястото, където може да дочака подкрепленията и от което да предприеме контраатака.

Ти имаш такова място на сигурност в Христос. „Името на Господа е здрава кула, праведният прибягва в нея и е в безопасност“ (Притчи 18:10). Бързо иди там и живей в увереност! Ако не ти е спестена битката, можеш да бъдеш в безопасност по време на борбата. Преди години, когато бях изправен пред лицето на обезпокоителна ситуация в църквата, един по-възрастен и мъдър пастор ме окуражи: „Ще се справиш! Може да ти се струва, че няма да можеш, но ще се справиш“. Неговата проста мъдрост веднага повдигна духа ми. Нямаше да се притеснявам от няколко удара и натъртвания, нито от един-два белега, получени в битка. Единственото, което имах нужда да знам е, че Бог е с мен и че моето бъдеще е сигурно в Неговите ръце. Бог беше изговорил Своята истина в моето сърце. Аз приех тази възможност и избрах радостта (Колосяни 1:9-14).

Молитвата ми за теб днес е: прегърни радостта, особено когато сърцето ти е съкрушено.

снимка: Интернет

Жътва на щедрост

„А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10)

„Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие“

Жътва на щедростЩедростта е прекрасна черта на всеки характер. Тъй като си направен по образ и подобие на Бог, ти притежаваш потенциал на щедрост вътре в себе си. Щедростта би трябвало да е естествена, но истинската й проява не идва естествено. Да осъзнаем и освободим тази латентна щедрост е истинското предизвикателство (Псалм 112:5-9). Истинската, себеотричаща щедрост, изисква благодатта и безпристрастността на Святия Дух. „А Оня, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, дано даде изобилие на посеяното от вас и да наспори плодовете на вашата правда“ (2 Коринтяни 9:10). От това, което сееш, Бог ще осигури изобилна жътва.

Освободен от предразсъдъци, трябва честно да признаеш и оцениш Божията щедрост и тази на другите към теб. Щедростта произтича по-скоро от богатството на благодарност, отколкото от твоето изобилие. Независимо дали го осъзнаваш или не, ти си получил неизмерима щедрост от другите около теб като родители, съседи, приятели, учители, работодатели и дори любезността на случайни непознати. И поради Своята изумителна и изобилна благодат, показана ти чрез спасението, Бог е смайващо щедър в Своята милост и любов към теб и мен (Ефесяни 2:4-9).

Щедростта се изразява по-скоро в твоя избор да дадеш, отколкото способността да дадеш. Открил съм, че хора с по-малко богатство и притежания, могат понякога да бъдат пропорционално по-щедри от тези, имащи голяма възможност да дават. Соломон правилно е забелязал: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена; и който пои, сам ще бъде напоен“ (Притчи 11:24, 25).

Щедростта не включва единствено финансите. Тя се изразява в любезността на твоите думи към другите, в радостната готовност да направиш каквото можеш, когато можеш или дори в оценката, която имаш за другите. Но в края на краищата, щедростта допира до твоите притежания и финанси. „Великодушният ще бъде щедър към другите и ще бъде благословен за всичко, което върши“ (Исая 32:8). Щедрите хора са по-щастливи, по-приятелски настроени, по-удовлетворени и по-харесвани, в сравнение с хората, които се затварят в себе си.

„А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце. А Бог е силен да преумножи на вас всякакво благо, така че, като имате винаги и във всичко това, което е достатъчно във всяко отношение, да изобилствате във всяко добро дело; както е писано: „Разпръсна щедро, даде на бедните, правдата му трае до века.“ А Този, който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилстват плодовете на вашата правда, за да бъдете във всяко отношение богати във всякаква щедрост, която чрез вашето служение произвежда благодарение на Бога“ (2 Коринтяни 9:6-11).

Щедростта дава духовна жътва в живота на другите, а също и в твоя живот.

Молитвата ми за теб днес е: да разрешиш на Святия Дух да усъвършенства щедростта като черта от твоя характер. снимка: Интернет

Прост избор

„Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк 8:34) „Религията е твърде сложна, духовният живот е прост“ Прост изборЗдравият и силен духовен живот е напълно възможен за теб. Разбира се, това изисква стремеж, внимание и приоритет. Духовният живот не е за небрежни души. Той се постига целенасочено. Духовността не е толкова трудна, както някои хора смятат. Някои приемат или пък са погрешно научени, че духовният живот е поредица от религиозни правила, наредби, задължения, които трябва точно да се изпълняват. Стриктни закони, на които трябва да се подчиняват, религиозни протоколи, които трябва да се съблюдават. Религията е твърде сложна, духовният живот е прост. Пророк Исая описва простотата на духовността за този, който искрено я търси: „И там ще има друм и път, Който ще се нарече път на светостта; Нечистият няма да мине през него, но ще бъде само за тях; Пътниците – даже и глупавите – няма да се заблуждават по него“ (Исая 35:8). Тук не става дума за твоята интелигентност, а за твоето покорство. В Новия завет хората често молят да бъдат ученици на Исус. В други случаи Исус кани хора да бъдат Негови ученици. И в двата случая изборът остава техен, точно както е твой изборът да приемеш или да отклониш поканата да бъдеш Негов ученик. След като Исус беше кръстен от Йоан, Той започна да призовава хора да бъдат Негови ученици. Някои приемаха с готовност, други нямаха желание и отказваха. Исусовата покана беше проста и все още е: „И Исус им каза: Елате след Мен…“ (Марк 1:16-20). Те веднага се отзоваха на Неговата покана. „И те веднага оставиха мрежите и Го последваха“. В компанията на Исус, старият ти живот все по-малко и по-малко може да се сравни с новия живот, който получаваш (Псалм 16:11, 2 Коринтяни 5:17). Благочестивите решения не се вземат лесно, но е лесно да живееш според тях, след като се решиш на това. Исус обвиваше дълбоката и вечна истина във всекидневни истории, сравнявайки откриването на Божието царство с човек, който е открил съкровище в полето и с търговец, открил несравнима перла, като и двамата продават всичко, което имат, за да придобият това, което никога не са си представяли, че може да бъде тяхно (Матей 13:44-46). Когато следваш Исус, Той ти дава живот, несравним с всичко, което някога си мислил, че можеш да имаш (Римляни 15:5, 6). Самият Исус е отговор на всеки въпрос и изпълнение на всяко желание. Ако следваш Исус, животът ти може да бъде пример и насърчение за други, които искат да Го следват, така както Павел окуражаваше християните в Коринт: „Следвайте моя пример, както аз следвам примера на Христос“ (1 Коринтяни 11:1). Да виждаш практическия модел на някой, който вярно следва Исус, е огромна помощ. Аз съм изпълнен с благодарност за всеки богоугоден приятел и духовен ментор – Кени, Кембъл, Дес, Дон, Андрю, Рик и много други, които ми дадоха живия пример и ме насърчиха да бъда последовател на Христос. И продължавам да се уча как да следвам Исус, като наблюдавам как те Го следват. Да, трябва да се направят жертви – има неща, от които трябва да се откажеш, има нови отговорности, които трябва да поемеш и кръст, който трябва да прегърнеш: „И повика множеството заедно с учениците Си и им каза: Ако някой иска да дойде след Мен, нека се отрече от себе си, нека вземе кръста си и нека Ме следва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го загуби; а който загуби живота си заради Мен и заради благовестието, ще го спаси“ (Марк 8:34-38). Ако следваш Исус от цялото си сърце, това което Той приготвя за бъдещето ти, е много повече от това, от което се отказваш. Сърцето на духовния живот е твоя отклик на простата Му покана да Го следваш. „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави“ (Матей 6:31-33). Молитвата ми за теб днес е: „И нека Бог на търпението и на утехата ви даде да бъдете единомислени помежду си според Христос Исус, така че с един ум и една уста да славите Бога и Отца на нашия Господ Исус Христос“ (Римляни 15:5, 6). снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории