• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘живот’

Духовно наследство

Духовно наследство

Духовно наследство

„И непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Иисус Христос.“ (2 Солунци 1:3)

Безмисленияг живот, който водиш е безмислен и след времето, което си живял.

Духовно наследствоДали смъртта е край на всичко? Наистина? Някои хора вярват, че това е така, но дори и на тях не им се иска. Подобно вярване със сигурност не предлага утеха, когато застанем лице в лице със смъртта. Библията ясно заявява, че смъртта е неизбежна и после следва абсолютно реална среща с Бог. „ И както на човеците е отредено да умрат един път, а след това – съд“ (Евреи 9:27). Това изглежда достатъчно просто. Като последовател на Христос аз вярвам, че има след-живот, вечен живот след смъртта. Ако този живот беше всичко, което съществува, това нямаше да е достатъчно.

Има непоколебима надежда за всеки, който е положил вярата си в Христос като Спасител, която е подтвърдена като истина от Неговата собствена смърт, възкресение и възнесение при Бог Отец. Аз не мога да си представя всекидневния живот без тази всекидневна вяра. Аз наистина не бих се и опитал да живея без тези реални взаимоотношения и тази истинска надежда. „ Така че чрез тези две неизменни неща, в които е невъзможно Бог да лъже, ние, които сме прибягнали при Него, търсейки безопасност, да бъдем силно насърчени да се държим за надеждата, която ни се предлага.  За душата ни тази надежда е като здрава и сигурна котва. Тя влиза във вътрешното светилище зад завесата,  където като предвестник заради нас влезе Исус и стана първосвещеник за вечни времена, също като Мелхиседек“. (Евреи 6:18:20).

Макс Лукадо, местен пастор и популярен автор, написа книга с интригуващото заглавие „Надживей своя живот“. Много хора са щастливи просто да живеят живота си без много да се замислят или да отделят някакво особено внимание на това да надживеят тези кратки години. Но Бог имаше предвид твоят живот да „надживее“ теб. Как? Чрез трайно въздействие върху живота на други хора, което се простира и отвъд твоя живот. Всеки има история. За някои, за нещастие, това ще бъде всичко, което имат. Те ще оставят малко или нищо след себе си, което да продължи и след като те са отминали. Нищо, което те са били или са направили няма да ги надживее. Безмисленият живот, който си водил, докато си бил жив, ще остане безмислен и след твоя живот.

Обичам красотата, архитектурата и историята на нашата национална столица Вашингтон, град изпълнен с паметници и мемориали като Гробницата на незнайния воин в гробището Арлингтън, която напомня за героични хора, чийто живот,  достоен за пример, е вдъхновявал поколения, които никога не са ги познавали, но все пак, знаят за тях. Те ни призовават назад да видим какви сме били и ни дават силата да бъдем такива, каквито трябва да бъдем. Личната ми цел е, дори след като моята история е написана, духовното наследство да остане за моето семейство и приятели.

Нека да кажат за теб и за мен: „И непрестанно помним делото на вашата вяра, труда на вашата любов и търпението на надеждата ви в нашия Господ Иисус Христос.“ (2 Солунци 1:3) Моят баща почина твърде млад. Той не остави много материални неща, но той ми остави безценно Божествено наследство чрез неговата вяра и пример. Аз живея така, че да оставя повече от спомени или наследство. Имам за цел да оставя изпълнено с любов Божие наследство. Какво следва след живота? Какво е това, което да оставиш и то да е трайно? Исус каза на Своите ученици:  „Не вие избрахте мен, а аз избрах вас и ви определих да отивате и да давате плод, и искам плодът ви да е траен. Тогава Отец ще ви даде каквото и да поискате в мое име.“ (Йоан 15:16). Плод, който да е траен. Ето така ще „надживееш живота си“. Остави вдъхновяващо завещание с вечна стойност.

Моята молитва за теб днес е: Да живеещ и да оставиш Божествено наследство за семейството и приятелите.

снимка: Интернет

Думите имат сила

„Нека думите на устата ми… бъдат угодни пред Теб, Господи“ (Псалм 19:14)

„Това, което преживява сърцето ти ще бъде отразено в думите ти“

Думите са важни, тъй като имат неизмерима сила и потенциал, далеч отвъд това, което можем да си представим. 

Чрез думите Бог създаде света и всичко, което съществува. Битие представя този процес простичко: „И каза Бог: „Да бъде“… и беше…“ (Битие 1, Йоан 1:1-3, 14). Оценявайте присъщата сила на думите.

Думите имат сила

Ненужният излишък на думи обезценява стойността на личността. Соломон, един мъдър мъж, каза: „Безумният говори много… В многото говорене грехът е неизбежен; Но който въздържа устните си е разумен“ (Еклесиаст 10:14, Притчи 10:19).

Има хора, за които би било добре да разберат този принцип, когато стане дума за тяхното говорене. Обикновено хората говорят твърде много. Правейки това, техните думи се обезценяват. „Не прибързвай с устата си… Затова нека бъдат думите ти малко“ (Еклесиаст 5:2).

Бог гледа на острия невъздържан език като „неудържимо зло, пълен със смъртоносна отрова. С него благославяме Бога и Отца, и с него кълнем хората, създадени по Божие подобие. От същите уста излизат и благословение, и проклятие“ (Яков 3:8-12). Думите имат невероятна сила. Твоите думи могат да съградят, те могат и да разрушат. Думите могат да помогнат, могат и да наранят. Думите могат да лекуват, могат и да навредят. Научи се да говориш с езика на благословението. „Постави, Господи, стража на устата ми, пази вратата на устните ми“ (Псалм 141:3). Използвай думите добре и говори мъдро. Знай кога да говориш, научи кога да замълчиш. За да те считат за мъдър, дисциплинирай думите си: „Никаква гнила дума да не излиза от устните ви, а само онова, от което хората се нуждаят, което е добро за духовното им изграждане, така че да помага на онези, които ви слушат“ (Ефесяни 4:29). Твоите думи притежават Божествен потенциал да поучават. Всеки има нужда да получава думи, които изразяват благодат. Нека твоето говорене винаги да бъде с глас, показващ любов.

Псалмистът се моли: „Нека думите на устата ми и размишленията на сърцето ми бъдат угодни пред Теб, Господи“ (Псалм 19:14). Колкото повече размишляваш над Божието слово и позволяваш на Неговата истина да живее в твоето сърце, толкова повече твоите мисли и думи ще бъдат като Неговите (1 Солунци 2:13). Ти научаваш думите от мислите, които ти носят удоволствие и от гласовете, които слушаш често, и които най-високо цениш. Това, което преживява сърцето ти ще бъде отразено в думите ти. Словото Божие в моето сърце. Всичко това започва тук: „Нека Христовото слово да се вселява във вас богато; с пълна мъдрост се учете и се увещавайте с псалми и химни, и духовни песни, като пеете на Господа с благодат в сърцата си. И каквото и да вършите със слово или дело, вършете всичко в Името на Господ Исус, като благодарите чрез Него на Бог и Отец“ (Колосяни 3:16, 17).

Молитвата ми за теб днес е: слушай винаги гласа Му и бъди покорен на това, което Той казва.

Природата на любовта

„Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7)

„Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце“

Природата на любовтаХората обикновено виждат това, което очакват да намерят. Ако търсиш недостатъците на хората, ще ги намираш в изобилие, тъй като това е твоя фокус, няма да виждаш нищо друго, освен недостатъци. Всички ние си имаме достатъчно от тях, ако някой ги търси. Истинската любов не прави това. Любовта избира доброжелателен фокус. Предизвикателство за всяко приятелство или брак е винаги да помниш какво най-напред те е накарало да дариш приятелството или любовта си. Ако не си достатъчно вниматален, след време ще започнеш да забелязваш малки неща, различни от това, което очакваш. Погрешният фокус може да направи така, че достойнствата на другите да бъдат засенчени от техните недостатъци. Така става, когато се опитваш да поправиш това, което виждаш като недостатък в другия за негово огромно неудоволствие и в ущърб на вашите взаимоотношения. Като че ли човешкото в нас ни кара да не показваме любов, докато тя наистина не изглежда оправдана. Когато човек не вижда грешките и недостатъците на другия, казваме, че „любовта е сляпа“. Аз по-скоро твърдя, че истинската любов изобщо не е сляпа, но е избрала да не вижда това, което й противоречи. Във великия пасаж за любовта Павел пише: „Любовта всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи“ (1 Коринтяни 13:7). Можеш да обичаш другите по този начин, само когато търсиш в тях най-доброто. Любовта не е сляпа, но по-скоро търси това, което другите нямат голямо желание да видят. Как би обяснил Божията любов иначе? „Но Бог препоръчва Своята любов към нас в това, че когато още бяхме грешници, Христос умря за нас“ (Римляни 5:8). Единственото Божие оправдание беше Неговата любов и дълбочината на нуждата ти. Преди години Доти Рамбо написа една вълнуваща песен на свидетелство, в която се казва: „Той погледна отвъд моите недостатъци и видя моите нужди“. Любовта има силата да спасява разрушен живот и да лекува разбито сърце. Това е природата на любовта. „Възлюбени, понеже Бог така ни е възлюбил, то и ние сме длъжни да се обичаме един друг“ (1 Йоан 4:11). Ти считаш, че другите ще пренебрегнат твоите дребни недостатъци. Ако искаш да бъдеш обичан, помни: „И както желаете да постъпват човеците с вас, така и вие постъпвайте с тях“ (Лука 6:31). А също така и един неоспорим принцип: „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Мярката на любовта, която ще получиш, се определя от това как си избрал да даваш. „Защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ (Лука 6:38). Сей любовта изобилно. Молитвата ми за теб днес е: обичай достатъчно, търси доброто в другите. снимка: x@v photos

Умората

„Поемете Моето иго върху себе си и се научете от Мен, защото съм кротък и със смирено сърце, и ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:29) „Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка“ УморатаВинс Ломбарди, известният треньор на Green Bay Packers, беше казал: „Умората прави от всички нас страхливци“. Никой не може да бъде най-добър или да направи най-доброто, ако е уморен. Умората влияе негативно на всичко. Умората е описана като „липса на въздух за душата“. За мен това описание е съвсем точно. Когато съм уморен, аз съм много по-негативно настроен и съм много по-склонен да виждам проблемите, вместо решенията. В такова време много трудно мобилизирам мотивациите. Проявявам нетърпимост към себе си и към другите. Умората повлиява в отрицателен план на твоите емоции, отношения, поведение, решения и взаимоотношения. Ангажираният и неотслабващ ритъм на ежедневието е изтощителен. Умората ни влияе физически, емоционално, умствено и духовно. Душата ни се изтощава, а тялото изнемощява. Всичко става по-трудно, даже неща, които иначе намираме за забавни, изискват повече усилие, когато сме уморени. Изтощението се засилва, когато не знаем кога и къде ще намерим отново почивка. Най-лошата умора е тази, която надхвърля физическата – това е дълбокото изтощение на душата, което само Бог може да излекува. Данаил пророкува за едно бъдеще време, което: „Ще изтощава светиите на Всевишния…“ (Данаил 7:25). Не ви ли звучи точно все едно се случва с това поколение? Пазете целите на живота си ясни. Помнете, че наградата и удовлетворението следват покорството. Словото ни дава ясна посока. Исая разкрива: „Тая е почивката ви; и успокойте уморения; И това е освежението ви… Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли. Ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да ослабнат“ (Исая 28:12, 40:28-31). Времето в Божието присъствие обновява душата. Молитвата, размишленията над Библията, поклонението, пеенето, благодарността, изповедта и личните размишления издигат и освежават духа на човека. Прави това често и искрено. Ти си създаден да бъдеш плодоносен, Но Бог мъдро е вградил в твоето емоционално и духовно ДНК необходимостта от периоди на почивка: „Шест дена да работиш, а в седмия ден да си почиваш: даже и във време на сеитба и на жетва да си почиваш“ (Изход 34:21). Ангажираните, изискващи времена на сеитбата и жътвата, като че ли не предразполагат към почивка. Би трябвало неотложността и важността на задачата да диктуват твоето упорство в работата. Но Бог предупреждава, че независимо от спешността да подготвиш почвата за сеитба или да прибереш жътвата, ти трябва да следваш принципа на съботната почивка. Съботната почивка не е предложение. Бог заповядва: „Помни съботния ден, за да го освещаваш“ (Изход 20:8). Пренебрегвайки Божиите инструкции, вредиш сам на себе си. Много неща ще изчерпват твоите вътрешни ресурси, докато не прегърнеш Божията покана: „Елате при Мен всички вие, които сте уморени и натоварени с грижи и аз ще ви успокоя… И ще намерите покой за душите си“ (Матей 11:28-30). Почивката за твоята душа е единствения лек срещу изтощението й, а тази почивка може да се намери само във времето, прекарано с Бога. Свети Августин, християнски теолог (354-430 г сл. Хр.), е написал: „Моята душа няма да намери покой, докато не намери покой в Теб“. Може би си търсил на погрешните места това, което можеш да намериш само при Бога. Молитвата ми за теб днес е: бъди уверен къде можеш да намериш вътрешна почивка за душата си.

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории