• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘ЕПЦ София’

Той е винаги навреме

„Аз съм стар, а и жена ми е в напреднала възраст“ (Лука 1:18)

„Календарът на вечността е настроен според намеренията на Бог, а не според очакванията на хората“

Хубаво би било често да преглеждаме внимателно живота си. Не е лесно да сме навреме с бързия ритъм на времето и запълнените графици. Обикновено тичаме от едно нещо към друго и нямаме свободно време. Понякога просто взимаме „назаем“ няколко минути от следващата среща. Бързаме и искаме всичко да се случва бързо. Звучи ли ви познато?

Той е винаги навреме

Плановете на Бога много рядко съвпадат с графика ни – всъщност почти никога. Но и Той не търси нашето одобрение за тях. Свикнете с тази мисъл. Бог обаче никога не закъснява, дори и да изглежда така. Авторът на псалми накрая разбра връзката между своето време и Божието време. „В Твоята ръка са времената ми, Боже мой“ (Псалм 31:15). Целта е да „сверим часовника си“ с Бога, а не да настояваме Той да премине в нашето време. „Стъпките на човека се утвърждават от Господа и неговият път Му е угоден“ (Псалм 37:23). Днешният стих е от историята за Захарий (Лука 1:18). Той беше свещеник от Левиевото племе, а съпругата му Елисавета – братовчедка на Мария. Захарий и Елисавета бяха вече на възраст, а дълго време съпругата му не можеше да има деца (Лука 1:6, 7). Тогава Бог удиви Захарий с новината, че ще бъдат благословени със сина, за който се бяха молили – да го нарекат Йоан. Като всяко младо семейство и те дълго бяха очаквали своето първо дете. Година след година чакаха и се надяваха, докато мечтата бавно избледня и трябваше да се пригодят към реалността. Ясно беше, че едва ли ще могат да имат свое дете. Тяхната мечта не можеше да се превърне в реалност, докато не дойде Божието време за тях.

Твоите обстоятелства няма да спрат Бог да извърши волята си на Неговото време, без значение колко са трудни моментите, през които преминаваш. Бог не е жесток и безчувствен. Него Го е грижа и Той разбира мечтите и желанията ти. Календарът на вечността е настроен според намеренията на Бог, а не според очакванията на хората. Твоят Небесен Баща знае как най-добре да отговори на молитвите ти. Той знае точно кога и къде Неговият вечен план се пресича с твоите благословения. Въпросът е в доверието. „Бог – пътят Му е съвършен“ (Псалм 18:30).

Божият план беше много по-обширен и далновиден от очакванията и плановете на Захарий и Елисавета. Бог координираше раждането на Йоан, за да може той да стане вестител на Спасителя. „Яви се човек, изпратен от Бога, на име Йоан… да свидетелства за Светлината… Истинската светлина, която идеща на света, осветлява всеки човек“ (Йоан 1:6-9). Те искаха дете, а Бог им даде предвестник на Месията. Бог дойде на точното време. Това е вярно и в твоя живот. Исус Христос дойде на точното време „Когато се изпълни времето, Бог изпрати Сина Си“ (Галатяни 4:4). Бог работи по същия начин и днес.

Молитвата ми за теб днес е: да очакваш Бог по всяко време и да го дочакваш всеки път.

снимка: Интернет

Да говорим истината

Да говорим истината

„Затова, като отхвърлите лъжата, говорете всеки с ближния си истина“ (Ефесяни 4:25

„Недей да правиш истината повече или по-малко от това, което е“

Да говорим истинатаТрябва да сме много внимателни как се отнасяме към истината. Трябва да я ценим, когато я говорим и когато я чуваме. Не можем да я променяме или нагаждаме така, както на нас ни е удобно. Недей да правиш истината повече или по-малко от това, което е. Правната система на САЩ изисква всеки свидетел да бъде заклет в истинност със следните думи: „Заклеваш ли се официално да казваш с Божията помощ истината, цялата истина и нищо друго освен истината?“. Това е така, защото истината е жизненоважна, особено когато съдбата и благоденствието на друг са под въпрос. Очевидно е възможно да казваме истината, но въпреки това да се изкушим да пропуснем онази част от нея, която не ни е удобна. Също така е възможно да кажем цялата истина, но да прибавим нещо от себе си и по този начин да представим нещата погрешно.

Едно нещо или е вярно, или не е – истината няма нюанси. За някои хора тя е „хлъзгава идея“. Днес светът е толкова объркан относно истината, колкото беше и самия Пилат, когато попита Исус: „Какво е истина?“ (Йоан 18:38). От друга страна има хора, които са твърдо решени винаги да казват истината, като по този начин превръщат това в порок. Те често цитират стихове от Библията, като ги използват „за разрешение“ да говорят, независимо колко хора нараняват… и твърдят, че „говорят истината с любов“ (Ефесяни 4:15). За съжаление, много често те са по-загрижени за тяхната представа за истината, отколкото за любовта (Виж Филипяни 4:8-9).

Любовта не е само чувство, което притежаваме. Тя е загрижено взаимоотношение, в което човека до теб знае без съмнение, че ти се стремиш към най-доброто за него. В случаите, когато това не е така, то ти не си най-подходящият човек да говориш каквото и да е. В този случай за теб е по-добре да замълчиш. Първо опитай да изградиш и оправиш взаимоотношението до степен, в която отново ще спечелиш правото да въздействаш в живота на човека до теб. Само по този начин може да има добри резултати – за теб и хората около теб!

Много често чуваме тази фраза: „Казвам това, защото те обичам“. Бъди нащрек всеки път, когато чуеш подобно изказване. Не си представям Исус да казва това. Той никога не скриваше истината, заради всеотдайната Си любов. Той дори каза на учениците Си: „Имам още много неща да ви кажа, но не можете да ги понесете сега“ (Йоан 16:12-13). Както Христос зачиташе чувствата на другите, така и ние трябва да го правим (Виж Колосяни 4:6 и Ефесяни 4:29-32). Знаете ли какво открих? Желанието ми да казвам истината, дори тя да е болезнена, може просто да говори, че искам да бъда чут, а не толкова, че слушателят ми има нужда да я чуе. Опитвам се да съм внимателен в преценката си, когато говоря истината за друг, а в същото време не искам да слушам какво истината казва за мен. Исус даде добър пример, който да следваме (Лука 6:31).

Молитвата ми за теб днес е: живей истината в цялост; говори я със състрадание.

Сподели

п-р Людмил Арсов

Укрепи се – част II

„Укрепи се“ е поредица на църква Приятели, която ни предизвиква да приемем предизвикателството и да бъдем част от процеса, в който Бог желае да участваме всеки ден – нашето укрепване. Ние ставаме по-силни съзнателно, а не случайно.

благодат и даване

Благодат и щедрост

Не задържай благословения, за да бъдеш винаги благословен.

„Вие ще станете богати във всичко, за да можете винаги да проявявате щедрост“ 2Коринтяни 9:11 SPB

Като цяло, хората искат да бъдат щедри, но даването не ни се отдава лесно. И най малкото дете здраво стиска в ръра играчката, която е сграбчило. Тази вродена склонност сякаш остава с нас завинаги. Струва ни се по-естествено да се вкопчваме в нещата, вместо да ги освобождаваме. Животът ни преминава в събиране, трупане и складиране и колкото повече има човек, толкова по-трудно става да дава. Притежанията ни карат да искаме да имаме повече.

благодат и даванеВ Библията обаче виждаме нещо различно – щедростта е пътят към изобилието и благословението. Цар Соломон прави следното наблюдение: „Един разпръсва щедро, но пак има повече изобилие, а друг се скъпи без мяра, но пак стига до немотия. Благотворната душа ще бъде наситена и който пои, сам ще бъде напоен“ Притчи 11:24-25. Не задържай благословения, за да бъдеш винаги благословен. Докато растях, често чувах баща ми да казва: „Можеш да даваш без да обичаш, но не можеш да обичаш без да дадавш“. Открих, че това е точно така.

Апостол Павел беше удивен от Божията щедрост и благодат. „На мене, най-нищожния от всички светии, се даде тази благодат, да благовестя между езичниците неизследимото Христово богатство“ Ефесяни 3:8. От  благодатта, която ни е дадена идва още по голяма благодат за даване, заради преливащото ни с благословения сърце. Павел беше напълно пленен от това „неизследимо Христово богатство“. Исус учеше: „давайте и ще ви се дава; добра мярка – натъпкана, стръскана, препълнена, ще ви дават в пазвата; защото с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмерва“ Лука 6:38.

Първата стъпка в благодатното даване е да осъзнаем, че всичко принадлежи на Бога и че всичко, което имаш идва от Него. „А Този, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде и ще умножи вашето семе за сеене и ще прави да изобилват плодовете на вашата правда, за да бъдете богати във всичко и да проявявате голяма щедрост, която чрез нас ще предизвика благодарност към Бога“ 2Коринтяни 9:10-11. Бог те снабдява, умножава, увеличава и обогатява, когато избереш да даваш щедро.

Бог е постановил принципът на сеитба и жътва. Този принцип е много простичък. Първо, жънеш, каквото си посял. Второ, жънеш много повече, отоклкото си посял. И най-важното, не жънеш нищо, ако не си посял нищо. „А това казвам, че който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне; а който сее щедро, щедро и ще пожъне. Всеки да дава, според както е решил в сърцето си, без да се скъпи и не от принуждение; защото Бог обича онзи, който дава на драго сърце.“ 2Коринтяни 9:6-7. Моят дядо казваше на църквата, която пастируваше: „Не давай докато боли. Давай докато спре да боли“. И беше прав. Само така можем да преживеем благодатта на даването.

Даването не е въпрос на пари. В даването става въпрос за любов, за сърце, за Бог и за другите. Там където даването е ограничено, любовта е недостатъчна. Кой не е виждал малко дете да носи цветенце на майка си с думите: „Обичам те, мамо“. Любовта винаги търси начин да се изяви, точно както Божията любов.

Когато даваш щедро и с благодат, ти се уприличаваш на Небесния баща. Исус каза: „Не се страхувай, малко стадо, защото вашият Баща иска да ви даде царството“ Лука 12:32 SPB. И кой може да збрави най-познатия от всички стихове: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя единороден Син, та да не погине ни един, който вярва в Него, но да има вечен живот“ Йоан 3:16. Даването е семейна черта в дома на нашия Небесен Баща. Новата година е добро време да практикуваме даването – щедро и с благодат.

Молитвата ми за теб днес е: да даваш щедро, според благодатта, която си получил. 

 

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории