• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘доверие’

Защо се страхуваш?

Защо се страхуваш?

„А Той им каза: Защо се страхувате, маловерци?“ ( Матей 8:26)

Страхът господства там, където няма вяра

Защо се страхуваш?Защо се страхуваш? Животът е пълен с въпроси. А когато нямаме приемливи отговори се смущаваме. Все пак въпросите може да са полезни, подбуждайки искрено търсене на истината и знанието. Понякога, за да получиш правилен отговор, трябва да зададеш правилния въпрос. Когато Исус и Неговите ученици прекосяваха Галилейското езеро, те бяха уплашени от страховита буря. От страх за живота си те събудиха Исус и Той ги попита: „Защо се страхувате, маловерци?“ Прочети Матей 8:23-27. Без да разберем правилно въпроса, не можем да дадем точния отговор.

Четейки тези стихове, се удивих на простотата и точността на въпроса, който  зададе Исус. Ако ги беше запитал от какво се страхуват, отговорът щеше да е очевиден. Внезапността на бурята, силата на вятъра, угрозата на вълните и несигурността на тяхната безопасност бяха достатъчни причини за тревога. Но Исус ги попита „защо“ се страхуват. Те знаеха от какво се страхуват, но не знаеха защо се страхуват. Учениците нямаха отговор и изглеждаха дори още по-объркани от това, което последва. Исус смъмри вятъра и вълните и те незабавно се укротиха. Страхът е напразно изразходване на емоции.

Исус питаше по-скоро не за очевидната и реална причина за техния страх, а за същностния произход на този страх. Те бяха уплашени от елементите, които предизвикваха техния страх – бурята с нейните опасни ветрове, страховити вълни и неизбежна опасност. Подобно на теб и мен, учениците бяха уловени от обстоятелства, които не са създадени от тях, които не могат да контролират и естествено се уплашиха. Страхът господства там, където няма вяра. Страхът е напразна емоция.  Той не променя нищо към по-добро. Виж 1 Йоаново 4:15-19. Страхът разяжда вярата; вярата пропъжда страха. В този случай Исус правилно посочи, че учениците имат малко вяра. Разкривайки техния страх, Исус обърна внимание на тяхната недостатъчна вяра. Бог не изисква вяра повече от тази, която имаш, но животът ще предизвика цялата вяра, която имаш. Непропорционалният страх намалява вярата в Божия характер и обещания. Там където има истинска, непоколебима вяра в Божията грижа и вседостатъчност, страхът се усмирява. Може би точно сега в живота ти има ситуация, която поражда трудни въпроси, тревожещи мисли, или страховити емоции. Защо се страхуваш толкова? Има предостатъчно моменти, когато животът е объркващ и стряскащ. Бъди практичен. Откажи се от своите страхове. Прочети Лука 12:22-32. Заяви своята вяра.  „Защото истина ви казвам: ако имате вяра колкото синапено зърно …  нищо няма да ви бъде невъзможно.“ Виж Матей 17:20-21.

Моята молитва за теб днес е: Да прегърнеш здраво вярата и доброволно да се откажеш от страха.

Доверие и увереност

„Този, който започна добро дело във вас, ще го завърши“ (Филипяни 1:6) „Самоувереността ще угасне, правилната позиция е увереност в Бога“ Доверие и увереностУвереността е важна за щастието и успеха. Лесно е да се възхищаваме на хората, които на пръв поглед се движат през живота със спокойна самоувереност, без колебания и съмнения. В действителност, те приличат на нас повече, отколкото се вижда на повърхността. Те може би са се научили да се справят с емоциите си и да контролират външната си реакция или пък все още не са се сблъсквали със сериозни предизвикателства към способността им да се справят сами. Библията дава един мъдър съвет: „Чрез Христос имаме увереността да твърдим това пред Бога. Не казвам, че ние сами можем да извършим нещо. Не, нищо подобно не твърдим. Бог е този, който ни помага да вършим всичко“ (2 Коринтяни 3:4, 5). Самоуверостта ще угасне в най-неподходящото време. Хората, дори най-добрите, може да ви разочароват – някои от тях несъзнателно, а други може да го правят съзнателно понякога. „По-добре е да разчиташ на ГОСПОДА, отколкото да се доверяваш на човек“ (Псалм 118:8). Доверието носи идеята да „поставиш товара си върху“ (Притчи 25:19). Не би отпуснал тежестта си на счупен бастун, не би седнал на счупен стол. Твоята увереност не е по-силна от фундамента, на който се доверява. Подготви се, че ще има моменти в живота, които ще разклащат твоята увереност. Тя би трябвало да е положена на сигурен и винаги надежден фундамент. Този сигурен фундамент е Божието слово и Божия характер. Един от любимите ми химни изповядва: „Надеждата ми не се основава на нищо друго, освен кръвта на Исус и Неговата праведност. Не смея да се доверя дори на най-примамливото нещо, а се облягам единствено на Името на Исус. Стоя на Христос – твърдата Канара. Всичко друго са плаващи пясъци“ („Твърда канара“ на Едуард Моте и Уилям Бредбъри). „Блажени всички, които се уповават на Бога“ (Псалм 2:12). „Благословен онзи човек, Който се надява на Господа и на когото надежда е Господ“ (Еремия 17:7).  Независимо какви са обстоятелствата и изпитанията на момента, можеш да си уверен, когато се довериш на Бога и на Словото Му. Те са непроменими. Апостол Павел знаеше на какво може сигурно да почива увереността му: „Като съм уверен точно в това, че Онзи, който е започнал едно добро дело във вас, ще го завърши докрай до Деня на Исус Христос“ (Филипяни 1:6). Харесва ми, че Исус е наречен „Начинателят и Завършителят на нашата вяра“ (Евреи 12:2) и „Алфа и Омега, Началото и Краят“ (Откровение 21:6). Ние започваме много повече неща, отколкото можем да завършим успешно, уморяваме се с времето или просто осъзнаваме, че не притежаваме ресурсите, опита, знанието, способностите или решимостта. Това, което Бог започва, Той ще го довърши. На Него можеш да разчиташ (1 Йоан 5:14, 15). Правилната позиция е увереност в Бога. „Не губете смелостта си и ще бъдете богато възнаградени. Трябва да постоянствате, за да получите Божието обещание, след като сте изпълнили волята Му“ (Евреи 10:35, 36; Евреи 4:16). Молитвата ми за теб днес е: довери се напълно и си почивай с увереност в Бога.

Живот, който удовлетворява Бога

„Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13) „Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб“ Живот, който удовлетворява БогаИма дни, когато не се чувстваш достатъчно мотивиран. Това е нормално донякъде, стига да не се превърне в ежедневна практика. Мотивацията се поражда тогава, когато имаме награда, която си струва да бъде спечелена; постижение, което си струва да бъде достигнато; взаимоотношения, които си струва да бъдат запазени. Ако ти липсва мотивация, усилията ти ще бъдат премерени и минимални. Ако e неясна или нечиста, дори най-големите ти усилия ще бъдат неефективни. Първата и постоянна мотивация трябва да бъде да живееш живот, удовлетворяващ Бога. Живот, угоден на Бога, е най-голямото удовлетворение за теб. Хората с добри сърца искат да радват тези, които са важни за тях по възможно най-добрия начин, без това да се превръща в угодничество. „Слуги, покорявайте се на господарите си по плът със страх и трепет, в простотата на сърцето си, като към Христос. Не работете само за пред очи, като човекоугодници, а като Христови слуги изпълнявайте от душа Божията воля; и слугувайте с добра воля като на Господа, а не на човеци; понеже знаете, че всеки роб или свободен ще получи от Господа същото добро, което върши“ (Ефесяни 6:5-8). Една цел трябва да има приоритет над всяка друга – да угодим на Бога, каквато и да е цената или неудобството. „Каквото и да вършите, работете от сърце, като за Господа, а не като на човеци; понеже знаете, че за награда от Господа ще получите наследството. Слугувайте на Господ Христос“ (Колосяни 3:23, 24). Наградата на наследството трябва да бъде твоята несравнима и вечна мотивация. Апостол Павел имаше точно определени цели за своя живот и за живота на тези, за които се грижеше духовно: „За да постъпвате достойно за Господа, да му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога“ (Колосяни 1:9-12). Представи си удовлетворението от живот, какъвто описва апостол Павел – стойностен, пълно чувство на удовлетвореност, плодоносен и растящ в познание. Но само желание и намерение не са достатъчни, необходимо е още нещо. Твоята воля трябва да следва желанието ти. Съветът на Павел е: „А сега го свършете и на дело, така че, както сте били усърдни в желанието, така да бъдете усърдни и в довършването, според каквото имате“ (2 Коринтяни 8:10-12). Не е трудно да угодим на Бога. Той изобщо не прилича на някои хора, за които достатъчното никога не е достатъчно. Но трябва да знаем съвсем ясно – Бог наистина очаква нашето най-добро. Живот, който е угоден на Бога, обича волята Му, пази заповедите, следва Словото Му, служи с цялото си сърце, счита другите за важни и живее щедро. Тези очаквания са твърде големи, но Исус е нашият Пример и Помощник: „Защото Аз върша винаги онова, което Му е угодно“ (Йоан 8:29). Ето как това работи за теб: „Защото Бог е, Който, според благоволението Си, действа във вас и да желаете това, и да го изработвате“ (Филипяни 2:13). Бог ти дава това, което ти липсва. Колкото и силно да желае човек да води живот, угоден на Бога, трябва да знае, че тайната е тази – Бог работи с теб, създавайки както желанието да се покориш, така и силата да го направиш. Какво Го удовлетворява? Да се подчиняваш на Неговата воля: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет, е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашият Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като действа във вас това, което е угодно пред Него чрез Исус Христос, на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин“ (Евреи 13:20, 21). Възкресението на Исус ти дава увереност в Неговата сила да спазва обещанията Си. Молитвата ми за теб днес е: да си угоден на Бога и Той да се радва в теб!

Доверие в Бога

„Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време… непременно ще дойде“ (Авакум 2:3) „Ако се доверяваме, че Бог ще избере точния момент, това ще премахне бързането и притесненията от живота ни“ Доверие в БогаНие сме слуги, а понякога и роби на времето. Часовникът и календарът управляват дните ни, притискайки ни да бързаме напред и да правим много неща. Часовници – биологични и хронологични – неумолимо тиктакат и ни напомнят колко много път още ни предстои и колко малко време имаме, за да го изминем. Не е чудно, че хората са толкова нетърпеливи. Рядко се допуска да се движим със свой собствен ритъм. Развитието на децата се мери съгласно „нормата“. Академичният потенциал на учащите се преценя съгласно предварителни очаквания. Предварително зададени стандарти за постижения в работата са мярка за кариерното ни израстване. Въпреки това твоят успех идва тогава, когато си най-готов да му се насладиш и да го използваш мъдро. Трябва да намериш мястото на доверие, което откри и Давид: „Но аз на Тебе уповавах, Господи; рекох: Ти си Бог мой. В Твоите ръце са времената ми“ (Псалм 31:14, 15). Времето ти е в Божиите ръце. Тази истина променя всичко, премахва бързането и притесненията от всекидневния живот. Ще живееш най-добре, когато вървиш в крачка с Бога. Той е вечен. Той раздели деня от нощта и определи времето за сеене и времето за прибиране на реколтата. Той нито бърза, нито се бави, а с вярност и непреклонност изпълнява волята и обещанията си. Периодите в твоя живот не са случаен продукт на Божиите прищявки: „Той е направил всяко нещо хубаво на времето му“ (Еклесиаст 3:11). Обещанията за живота ти са Божествен план и ще бъдат постигнати най-добре според Божията воля и на Божието време. Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време, но бърза към изпълнението си и няма да излъже; ако и да се бави, чакай го, защото непременно ще дойде, няма да закъснее“ (Авакум 2:3). Може да се притесняваш ако искаш, но това само ще те притиска да прибързваш и да правиш собствени планове. Не можеш да промениш времето, което Той е определил. Няма да можеш да притиснеш Бога да направи нещо, но може да постигнеш нещо, което никога не си възнамерявал. За да получиш Божието най-добро в живота си, всеки път следвай Неговия съвет. Нещата, които Бог планира и обещава, си заслужават чакането. „Защото видението се отнася към едно определено бъдеще време… ако и да се бави, чакай го.“ Баща ми се опита да ме научи, че всяко добро нещо си заслужава чакането. Избирай кого и какво чакаш. Ако чакаш Бога, това ще изгради в теб доверие и търпение. Ако чакаш за изпълнението на определно обещание, без да имаш доверие, това може да доведе само до нетърпение, тревоги и съмнение. „Но ония, които чакат Господа, ще подновят силата си, ще се издигат с крила като орли, ще тичат и няма да се уморят, ще ходят и няма да отслабнат“ (Исая 40:31). Най-често се притесняваме за точния план, но това, което прави чакането да си струва, е непоклатимостта на Неговото слово и характера Му. Това, което сега ти изглежда като забавяне, може би е само време, необходимо на Бога да подготви постигането на Неговата цел и необходимо на теб да достигнеш момента, в който си готов да получиш обещанието: Видението… непременно ще дойде. Точният момент е най-важното нещо, тогава когато е определен от Бога. Молитвата ми за теб днес е: довери се на Бога и очаквай – Той винаги ще извършва за теб най-доброто. снимка: Интернет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории