• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Posts Tagged ‘Бог’

Животът и смъртта, надеждата и отчаянието

„Господ Исус Христос, Който според голямата Си милост ни възроди за жива надежда чрез възкресението на Исус Христос от мъртвите“ (1 Петрово 1:3) „Възкресението ясно провъзгласява истината над всеки въпрос, съмнение и страх“ emptygraveМоже би се опитваш да не мислиш за смъртта до момента, в който нещо се случи около теб и ти се наложи да се замислиш. Повечето хора не обичат да говорят за смъртта, а и да не мислят за нея. По-добре се чувстваме, когато игнорираме тази нежелана евентуалност. Но всички ние сме смъртни, независимо, че загърбваме този факт. Никой не живее вечно. Смъртта е неизбежна реалност. „Кой човек ще живее без да види смърт, и ще избави душата си от ръката на преизподнята?“ (Псалом 89:48) Звучи доста мрачно, нали? Смъртта е мрачна, неприятна и неестествена за нас. „За да унищожи чрез смъртта този, който има властта, сиреч, дявола, и да избави всички онези, които поради страха от смъртта през целия си живот са били подчинени на робство“ (Евреи 2:14-15). Ти и аз бяхме създадени да сме вечни, както Създателят ни. Грехът предизвика смъртта, не Бог (Виж Римляни 5:12-19). Страхът от смъртта предизвиква отчаяние, защото греха предизвиква смърт. Това е така още от началото на човечеството – и до днес (Виж Битие 2:15-17). Но след това дойде сутринта на Великден! Денят преди това, обаче, донесе тежка реалност, която измести всички мечти и надежди, които последователите на Исус имаха, предизвиквайки всичко, в което вярваха. Отчаянието измести надеждата. Те се препънаха. Върнаха се обратно по домовете си, обратно към живота, какъвто беше преди, опитвайки се да съберат малкото, което им бе останало – прекършени, объркани и обезкуражени. Нещата, които смятаха за възможни преди, сега изглеждаха невъзможни. Нещата, в които бяха сигурни само преди дни, сега предизвикаха объркващи въпроси. И ти ще се изправиш пред ситуации, в които живота ще ти покаже, че е труден. Ще ти се иска да се върнеш назад. Ще се питаш: „Какъв е смисъла?“ Ще ти се струва, че няма бъдеще. Но знаеш ли какво е приготвил Бог за теб? Именно за това Великден е пълен с надежда. Възкресението на Христос потвърди Неговата сила над смъртта – това, че Исус е Господарят на живота, Победителят над смъртта. „Когото Бог възкреси, като Го освободи от страданията на смъртта, понеже не беше възможно Той да бъде държан от нея“ (Деяния на апостолите 2:24). Възкресението е демонстрация на Божията сила, побеждаваща твоя най-лош враг. Всичко, пред което ще се изправиш в живота си, е нищо в сравнение с възможностите на Бог. В Христос можеш да живееш с чудесно очакване (1 Петрово 1:3), изпълнен с надежда, а не с отчаяние, наслаждавайки се на живота, без страх от смъртта. Изборът е твой. Великден е повече от исторически факт. Великден е актуално събитие, по-важно за твоето благоденствие, от което и да било заглавие във вестниците. Великден осмисля всичко, което до този момент не е имало смисъл. Празният гроб осмисли агонията в Гетсиманската градина и жестокостта на Голгота. Възкресението представи възможности отвъд всичко, което Неговите последователи можеха да си представят, стоейки пред помрачаващата сянка на кръста. Смъртта, погребението и възкресението на Христос превърнаха всяка невъзможност преди, в нова и славна възможност сега. Възкресението ясно провъзгласява истината над всеки въпрос, съмнение и страх. Великден може да направи същото и за теб днес. Възкресението на Христос гарантира и твоето лично възкресение. Смъртта няма шанс. Последната дума, изречена за теб е живот – днес и за вечността. А междувременно Бог ти дава жива надежда, в която да живееш. Молитвата ми за теб днес е: да живееш с вълнение и очакване, които произтичат от Божията доброта. снимка: Интернет
Сподели

Глътка свеж въздух

„… ако има нещо добродетелно и ако има нещо похвално – това зачитайте“ (Филипяни 4:8)

„Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще“ mountainВ повечето случаи човек намира това, което търси в живота. И ако това е вярно – не е ли по-добре да изберем да видим това, което искаме, отколкото това, което ни попадне първо пред погледа. Има толкова много зло около нас, то сякаш е по-лесно забележимо. Но в същото време има и добро, което можем да забележим, въпреки, че понякога избираме да го отминем. Няма да ни отнеме много време да открием за какво да се оплакваме и какво да критикуваме, ако просто сме решили да го направим. Но въпросът ми е защо трябва да го правим? Със сигурност самите ние, а и хората около нас няма да се почустваме по-добре, ако постоянно забелязваме само лошите неща в себе си и в другите около нас. Какво ще стане, ако съзнателно потърсим повод да похвалим някого, да го насърчим? Или да намерим поводи в нашия живот, за които да сме благодарни. И ако все пък се огледаме наоколо и нищо не ни се струва достойно за похвала, то Бог винаги заслужава да бъде прославен. Нека да вдигнем глава към Него и да Го прославим. Мисля си, че тогава ще се почустваме по-добре. Не можем да се чувстваме добре, когато постоянно сме негативни. Това само влошава нещата. Хвалението ни към Бога може да отнеме най-лошите преживявания. Спрете за миг сега и помислете за някой, за когото сте благодарни на Бога. За какво още можем да Го прославим – за ежедневната храна, за снабдяването в живота ни, за работата, за здравето, за приятелствата? В Библията се казва: „Алилуя! Да, добро е да пеем псалми на нашия Бог. Да, хвалебната песен е хубава и приятна.“ (Псалм 147:1). Бог смята хвалението за приятно и красиво, а Създателят със сигурност знае какво е красота! Хвалението ще ти даде победа, когато нищо друго не би могло да го стори „(Йосафат) нареди някои от тях да пеят на Господа и да хвалят великолепието на Неговата святост, като излизат пред войската и казват: Славословете Господа, защото милостта Му е до века. И когато почнаха да пеят и да хвалят, Господ постави засади…“ (2 Летописи 20:21-22). Хвалението е разпознаване на това кой е Бог, празнуване на това, което Той е направил и ще продължи да прави в бъдеще. Хвалението ще те изведе от трудни места. „Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха с химни на Бога, а затворниците ги слушаха…“ (Деяния на апостолите 16:25). Бог отвори вратите на затвора за Павел и Сила. А помните ли Йона? „Но аз ще принеса жертва с хвалебен глас; ще отдам това, което съм обрекъл. Спасението е от Господа“ (Йона 2:9). Хвалението го освободи, когато нищо друго не можеше. Всичко минава по-леко, когато има хваление. Хвалението ще те отведе на места, които не би могъл да достигнеш по друг начин. „Влезте в портите Му със славословие и в дворовете Му – с хваление“ (Псалм 100:4). Нека си представим някой да влезе в Божието присъствие с постоянно оплакване и неблагодарност. Аз съм опитвал – не действа. Но хвалението, което е от сърце ще те отведе в Божието присъствие, когато нищо друго не би могло. Хвалението носи здраве в живота ни. То се отразява добре на душата, също като глътка свеж въздух. Ето какво мисли Бог за нашето хваление: „Подобава на праведните да въздават хваление“ (Псалм 33:1). Молитвата ми за теб днес е: да откриеш доброто и да размишляваш над него. снимка: Интернет
Сподели

Животът ражда живот

„Всяко според вида му“ (Битие 1:24)

„Ти даваш плод от това, което си“ fieldБиблията ни казва, че има принципи, според които протича живота. Според принципа за сеенето и жътвата, ти жънеш повече, отколкото си посял: „Който сее оскъдно, оскъдно и ще пожъне, а който сее щедро, щедро и ще пожъне“ (2 Коринтяни 9:6). Всеки провал на жътвата е единствено твоя отговорност. Вярно е, че жънеш това, което си посял: „Каквото посее човек, това и ще пожъне… който сее за Духа, от Духа ще пожъне вечен живот“ (Галатяни 6:7-10). Няма как да пожънеш нещо различно от това, което си посял. Количеството и вида на жътвата ти са винаги според количеството и вида на семето, което си посял. През периода на сътворението Бог установи този принцип и той действа неотменно и до днес (Битие 1:11-25). В този кратък пасаж на десет места четем, че уникалният ефект на всичко, което Бог създаде е да „произвежда… според вида си“. Бог постанови вграден контрол на качеството. Това се отнася както към семето, което ражда растения и дървета, така и към птиците и създанията в морето, добитъка и дивите животни – да се възпроизвеждат „всяко според вида си“. Това винаги е било така – животът ражда живот! Този принцип важи и днес. Ти можеш да възпроизведеш само това, което си, а не нещо различно. Ето защо за Бог е важно да бъдеш това, което си. Тези, които прощават са простени (Ефесяни 4:32). Тези, които са милостиви получават милост (Матей 5:7). Отнасяй се към другите така, както искаш да се отнасят към теб (Лука 6:31). Подобните произвеждат себеподобни – животът поражда живот. Ти си пример за хората и хората могат да бъдат пример за теб. Ето защо е добре да бъдеш много внимателен за това какъв пример си за околните, както и кои са примерите, които самият ти следваш. На когото и на каквото се възхищаваш – към това се стремиш и на това се оприличаваш… избирай мъдро. Не се изненадвай от лесно предсказуемия резултат. Като родители и приятели, като последователи на Христос – тези, които виждат и се възхищават на Христос в теб ще поискат да го познават по-добре, затова живей мъдро (Матей 5:16). Нека този живот в теб вдъхне подобен живот и в тях: „…за да ви представим себе си за пример за подражание“ (2 Солунци 3:9). Ето един мъдър съвет от Божието Слово: „Помнете онези, които са ви били наставници, които са ви говорили Божието Слово; и като се взирате в свършека на техния начин на живеене, подражавайте на вярата им“ (Евреи 13:7). Имаш ли нужда от човек за пример в живота си? Ти можеш да бъдеш такъв човек в живота на другите. Ти можеш да си изпълнен с живот и да изпълваш живота на другите с плод на доброта и святост. Молитвата ми за теб днес е: да бъдеш внимателен за това какво влиза в живота ти и убеден в това какъв ще бъде резултатът. снимка: Интернет
Сподели

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории