• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Най-неудобната тема

29 Dec 2015
admin

Коя според вас е най-неудобната тема за проповядване? Ада? Политиката?

Всички сме чували някой проповедник да казва (или самите ние сме казвали) колко е неудобно да се проповядва или поучава по темата пари. Може би това е нормално. Но да разбираме добре настойничеството и управляването на парите e важно, не само защото една местна църква трябва да може да плаща сметката си за ток. Няколко пъти на ден членовете на твоята църква или малка група вземат решения, свързани с управляването на парите си – независимо дали става въпрос за купуване на чаша кафе, теглене на заем или отделяне на пари за дарението в неделя.

Най-трудната темаПреди години една приятелка, вярваща от няколко години и завършила библейски институт, ми каза: „Никой не иска да знае какво учи Библията за управляването на парите. Всички вече знаем от родителите си за парите.“ Дано първата част на нейното изказване да не е истина за всички вярващи, но предполагам, че втората част е вярна – ние сме се училикак да управляваме парите предимно от родителите си. Точно там е проблема. Не знам за вас, но в моя случай, баща ми беше добър пример за пестеливост. Той обаче, не е беше добър пример, когато става въпрос за милост към нуждаещи се или за щедрост. Всички имаме нужда да се учим от Божието Слово и божиите хора, как да бъдем добри настойници на това, което Бог ни е поверил.

Защо това е толкова важно?

Може би предпочитаме да мислим, че парите не са важни за нас, защото вече сме много духовни! Факт е, че темата е важна, че Бибията и особено Исус в четирите евангелия често говорят за пари, понякога в буквален смисъл, на други места индиректно. Начинът, по който управляваме парите си и учим другите е обективно доказателство къде е нашето съкровище и къде са сърцата ни (Мат. 6:21).

Живеем в един свят, където да си скептичен и циничен е някаква причина за гордост. Притесняваме се, че когато говорим за пари, хората ще мислят, че само това търсим и слуховете за алчни евангелски пастори, за които са чували, са верни. Обаче, тезата на тази статия е, че трябва да говорим за пари и щедрост много повече, а не само когато говорим за църковния бюджет.

Предизвикателството и нуждата да се говори по тази тема е още по-голяма в нова църква или група от хора, които са повярвали отскоро. Според американските автори Том Небъл и Гари Ромайер, много основатели на нови църкви толкова се притесняват, че новите хора ще бъдат отблъснати ако проповядват за даване, че изобщо избягват да говорят за пари. В следствие на това, новите вярващи изгубват опитността и благословението от даването.

Най-неудобната темаНаскоро, в. Дневник публикува част от резултатите на едно проучване за нивото на „финансовата грамотност“ сред гражданини от 144 държави. За България само 35% от населението са успели да отговорят на четири основни въпроса. Според това проучване България е на 72-о място в света. „Около 60% [от българите] знаят какво е инфлация или лихва, но също и толкова не знаят какво е сложна (капитализирана) лихва“. Това означава, че има много хора, които са взели заем от банка без да разбират условията, без да разбират как лихвата е пресмятана и колко повече плащат заради нея. Да бъдеш добър настойник е много по-сложно сега, отколкото беше преди 30 години.

Да бъдем добри настойници също изисква и да научим да не се поддаваме на рекламите, които непрекъсното ни заливат. Проучванията доказват, че много хора наистина се чувстват по-щастливи, след като са купили нещо. Но това щастие е временно. Рекламите често са насочени към човешките нужди за сигурност и към страха от загуба.

Бог е собственика

„На Господа принадлежат земята и всичко, което я изпълва –
светът и всичките му обитатели“
Псалм 24:1

Най-неудобната темаНякак си фразите като „Бог е собственик на всичко, което притежвам“ и „цезаровото на Цезаря, а Божието – на Бога“ са станали клишета. Лесно ги повтаряме и рядко размишляваме дълбоко върху идеята, че Бог е създател и собственик на всичко.

„На всичко“ включва не само „добитакът по хиляди хълмове“, както е писано в Пс. 50:10, а всичко, което виждаме, когато отваряме очите си. Столът, на който съм седнала. Предметите, които купих от мола преди няколко дни. Парите в портфейла – и самия портфейл.

Пасторът на моята църква в САЩ разказва нещо, което се е случило, докато е водил двамата си внука в Макдоналдс. Направил поръчката, платил, получил храната и седнали. Когато хапвали, пасторът помолил едно от момчетата: „Дай на дядо едно картофче“.

„Не“ – бил отговора.
„Само едно?“
„Не!“
„Защо не?“
„Защото са мои!“

Пасторът продължава да разказва: „Аз ги докарах с колата до Макдоналдс. Направих поръчката, платих с мои пари. Фактически, картофките са мои. Все пак, не беше въпрос на глад. Можех да купя още едно меню. Можех да купя още сто менюта!“

Как разсъждаването на детето прилича на нашето отношение към парите и предметите, които притежаваме! На където и да погледнем, Бог е истинският източник на всичко, за което временно ни е дадена отговорност да притежаваме. Например заплатата. Бог ни е дал работата, силата и уменията да работим са от Него. Вероятно имаме други неща, които сме получили като подаръци или наследство от други хора, но Бог все още е източника на всичко. Този факт трябва да промени нашето мислене. Няма място за себичност, алчност или завист, защото ние нищо не притежаваме.

Даването е връщане

Когато си припомним, че всичко, което притежаваме е от Бога, можем да разбираме даването по нов начин. Като водачи, когато говорим за даване, ние не призоваваме хората да плащат за отоплението на църковната сграда или за нашите заплати. Призивът е към поклонение, да дадем на Бога това, което Той ни е дал. Даването не е задължение. Не е такса, като членски внос в някакъв клуб. Чрез даването имитираме благостта и щедростта на нашия Отец.

Даването и щедростта са част от ученичеството. Когато един човек повярва в Исус като Спасител и Господ, той вече е ново създание и Бог продължава да трансформира живота му. За много от нас парите и финансовата сигурност са заемали централно място в сърцата ни преди да повярваме. Те продължават да се конкурират с Бог за това първо място и след като повярваме. Даването е възможността да поставим Бог на първо място в сърцата си и да Му кажем (както и на себе си), че уповаваме на Него. Това като преживяване ни трансформира и ние растем в зрялост, като виждаме как Бог посреща нашите нужди.

„Има три преобръщания, които са необходими:
преобръщане на сърцето,
преобръщане на ума и
преобръщане на кесията“.
Мартин Лутер

Затова, когато чувам водач на църква да казва, че не иска да говори с вярващите за даване, защото той е решил, че те са твърде бедни да дават, ми е тъжно. Вярваме ли, че Бог ще се грижи за всички нас? Вярваме ли, че Бог ще работи по силен начин в нашия духовен живот чрез жертвата, която правим?

Има два примера в Новия завет на даване, свързани с голяма щедрост и жертва. Когато Исус беше в храма, забеляза една бедна вдовица да пуска две лепти. Той каза на учениците си, че тя е дала повече от всички други, защото „тя от своята немотия даде всичко“ (Марк 12:44). И в днешно време – вярваме ли, че два лева, и дори двайсет стотинки, могат по същия начин да радват сърцето на Исус?

Павел учеше, че вярващите в местните църкви, основавани от него и неговите съработници, трябва да подкрепят финансово водачите си и да помогнат на бедните. В осма глава на Второто послание към коринтияните Павел ги предизвиква към още по-голяма щедрост, използвайки примера на вярващите в Македония. Той пише, че „тяхната изобилна радост и крайната им бедност преляха в богатството на тяхната щедрост“ и „те по собствено желание дадоха дарения според силите си и дори свръх силите си, като настойчиво ни молеха да участват . . . те дори себе си отдадоха в услуга първо на Господа, а сетне и на нас по волята на Бога“ (ст. 2, 3, 5). Затова вярвам, че Бог ще благослови не само вярващите, които дават „свръх силите си“, а също и българската църква, когато даваме щедро, както Бог е дал на нас.

Примери за щедрост

Четох за организацията „Мисия на приятелите на молитвата“ (Friends Missionary Prayer Band) за пръв път преди повече от двайсет години. По това време тази мисия в Индия е подкрепила близо 1000 мисионери, всички спонсорирани само от 30 000 индийски вярващи. Когато започнах да пиша тази статия, реших да потърся в интернет, за да разбира дали все още съществува тази организация. Намерих ги на този адрес http://www.fmpb.co.in. Те продължават да отказват да приемат пари отвън, освен когато са изпратени от индийци, които работят в чужбина. На една от страниците на сайта видях заглавие „Станете наш партньор”. Текстът по-долу започва с думите „Освободените хора дават свободно на Господа“. Амин!

Можем да видим примери на щедрост по целия свят. Евангелската Църква на Западна Африка e деноминация, която подкрепя 1600 мисионери и четири болници. Южна Корея, където преди петдесет години нямаше християни, сега дава щедро за да изпрати мисионери по целия свят.

Българската църква също може да стане пример за щедрост, осовободена от страха, че Бог ще я изостави. Нека да отворим ръцете си!

„Ние, които преди ценяхме повече от всичко всяко придобито богатство и притежание, сега донасяме всичко, което имаме за обща полза, за да бъде споделено с всеки, който се нуждае“.
Юстин Мъченик (ок.100-165 г. сл. Хр.)

автор: Сара Хюет

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории