• bg_page-0
  • bg_page-01
  • bg_page-02

Вили Боршукова

1 Jan 2016
admin

Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на Руски паметник с майка ми и брат ми. Майка трудно успяваше да се справи сама с две деца и работеше като сервитъорка до тъмни нощи, а понякога не се прибираше с дни. Живеехме мизерно и бедно, всяка стотинка беше огромно щастие. Така растях в много лишения и борба за насъщния. Майка ми беше с тежка епилепсия, а брат ми стана зависим от транквиланти, алкохол и цигари. Виждайки, че ако не направя нещо с живота си ще пропадна. В 4 клас осъзнах, че трябва да се боря, за да оцелея. Така реших да започна да тренирам джудо и се записах на стадион “Васил Левски” и започнах моментално да напредвам с тренировките, знаех, че всеки спечелен златен медал е 100 лв., а това беше твърде много за мен и се борех с вички сили да печеля състезанията, за да имаме хляб на масата.

Благодарна съм, защото спорта изгради такава воля в мен, без да подозирам, че това е бил Божият съвършен план за моя живот. Така на 15 години излязох от тавана, търсейки спортни победи и изяви. Научих се да се бия много добре, тренирах и извън залата – на улицата. Търсех си поводи за сбивания, за да се усъвършенствам. След това се омъжих, тъй като бях забременяла и просто нямах избор. С напредване на годините се развих доста добре в бизнеса и започнах да си позволявам всички неща, който пожелаех. Но брака ми не вървеше, беше трудно, започнах да употребявам и алкохол. Неусетно, постепенно с времето, в душата ми беше зейнала голяма черна дупка на празнина, самота, депресия и дори мисли за самоубийство. Опитвах се да запълня черната бездна с всякакви неща – алкохол, мъже, пари, лъжи, източни практики. Опитах почти всичко, но така и не се получи. Постепенно затъвах в собствената си безнадеждност.

Така през 1998 г. при мен започна работа едно момиче на име Лара, тя ми говореше за Бог, но малко, съвсем леко ми споменаваше за Него. След това още едно момиче на име Светла се присъедни към нея и двете ми говореха някакви неща за Бога, но аз така и не ги разбирах. Сърцето ми беше затворено, мислех по моя начин – човешкия. Често влизах в спорове с тях и защитавах моите вярвания и празнословия. Харесвах мира, който имат, исках и аз от него, но бях твърде горда и безстрашна, за да се смиря и да призная, че нищо не зависи от мен. Суровият живот ме беше научил да разчитам само на себе си. Бях костелив орех, който Бог искаше да смири и да опитоми. Така Бог започна да поставя ангелите си около мен и да изисква душата ми за Негова слава, но аз не разбирах, противях се с всички сили. Един ден ми трябваше продавачка за един от обектите ми и на интервюто дойдоха повече от 75 човека, но аз така и не можах да избера никой за позицията. Най-накрая последното момиче, което дойде ми хареса и я оставих. На другият ден трябваше да е на работа. Наблюдавх я през първите няколко дни и забелязах, че и тя като другите две момичета, чете някаква малка книжка. Не се стърпях и я попитах дали и тя не е от тези, които четат Библията. Тя също започна да ми говори за Бог, без да се притеснява ме покани на църква в неделя. С радост приех поканата като си мислех, че ще имам възможност да споря и да се бия с хората в тази църква, да им покажа, че не са прави. Така дойде неделя и аз си облякох спортния анцунг, за да мога, ако се наложи, да се бия със сектантите, които нищо не разбират. Отидох в църквата, не знаех какво да очаквам. Влязохме в едно порутено читалище на женския пазар и какво да видя – няколко баби и дядовци, които стояха смирени и се молеха тихо. Останах учудена, защото очаквах друго. Изведнъж излезе един благ човек на име Петър Христов, той беше пастора на църквата и започна да говори. От устата му капеше мед, имах чувството, че тази черна дупка, която зееше в сърцето ми започна да се пълни с нещо непознато за мен досега. Хората пееха и песните бяха като миро, балсам за душата ми, не можех да повярвам на това, което се случва. Изведнъж пастора започна да говори за жертвата на Христос и в моето сърце се надигна скръб по Господа и сълзи на очистване започнаха да капят от очите ми. Черната дупка се запълни с нещо необяснимо, с нещо голямо, неописуемо… Сълзи на любов и мир обляха лицето ми, не можех да спра да плача. И така, в продължение на два часа Божията благодат се изливаше в мен и не спираща любов ме обгръщаше. Мир и благодат усещах дори в костите, никога не бях изпитвала такива чувства. Сега разбрах, че има Някой, Който ме обича безусловно и без изисквания.

И така на 18 юли 2000 г. реших да предам живота си на Христос, знаех, че няма да е лесно, предвид живота, който имах преди това и живота който исках да имам сега с Христос. Трябваше да взема твърдо решение. Дали да продължа да живея старият живот на лъжи, похот и алкохол или да избера вечният живот с Христос.

Аз съм търговец по душа и като такъв, разбира се, знаех кое е по-изгодно, а и чувствата, които изпитвах, че някой ме обича безусловно – беше неповторимо!

На втората служба чаках с нетърпение да се покая, не знаех как да се моля, но с вяра виках към Бога и се отричах от дявола. Оттогава на сетне съм винаги с Исус Христос, дори и в долината на мрачната сянка да ходя, Той винаги е до мен, както пише в псалм 23.

Минах през доста тежки моменти в живота, но винаги намирам сили чрез Бог. Десет години след като повярвах, ме диагностицираха с рак на дебелото черво. Мислех си, че ще умра, беше борба на живот и смърт, никога не попитах Бог защо ми даде тази диагноза, защото знаех, че Той има причина за това, за да прослави Името си.

И така с пълна вяра след тежката операция отказах химиотерапията, като обясних на докторите, че моят Бог като лекува не се шегува. Той ме изцели напълно и съвършено! Сега му служа с цялото си сърце, имах възможност да бъда на мисионерски пътувания в Индия, Уганда, постоянно работя сред онкоболните хора. Ежедневно споделям Евангелието с всеки, който иска да чуе. Знам защо Бог помилва живота ми и сега използвам всяка секунда, за да Му служа.

Ако не използваме времето на нашия земен живот, за да променим нечия съдба, напразно сме живели, ако не доведем един човек до Бога, напразен е живота ни. Ако не служим на Исус – къде ще отидем? Бог премахва и очиства всеки грях от нас, стига да Му позволим. Да, не е лесно понякога, стъпка по стъпка, но в постоянството е силата. Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас, срещу Божите избрани няма сила нито власт.

Истории

Вярата в Бога променя човека. Срещата с Твореца оставя трайна следа. Вижте какво преживяват хората, когато срещат Исус Христос и Му позволяват да се докосне до ежедневието им.
  • Вили Боршукова

    Разводът дойде в семейството ми, когато бях още много малка. Живеех на един таван на…
  • Светлана Мутафчиева-Димова

    Седяхме в малка стая. Бяхме аз, съпругът ми Веско и четирима лекари. Докторите току-що бяха…
Всички истории